Някои от тези сгради са били построени като конвенционални жилищни домове. Известна част от тях са предмет на изкуството. Обединява ги това, че всички изглеждат като фантастични къщи на героите от приказките.
Сградата, която се нарича „най-високата чайна къща“ се намира в Япония, в префектурата на града Тино. Тя е създадена от архитекта Теронубу Фухимори. Конструкцията се състои от елементи, които напомнят на традиционната японска чайна, но оригиналът е с дълги високи пилони, на които тя се закрепва. Малко повече от 2.6 квдратни метра е площта на дом, стените са изградени от бамбук и украсени с циментова замазка. Сградата разполага с три прозореца, които предлагат красива гледка към долината в близост до родния град на архитекта. Всичко това прави тази сграда да изглежда като приказна къща, където Лудия Шапкар и Алис са се срещнали на чаено парти.
В Португалия, в град Фари се намира следващата приказна къща. Тя е разположена между два огромни камъни и напомня скала, разтваряща се и превръщаща се в невероятен дом.
Друга малка къща, която разполага с вълшебен вид изглежда, като че ли загубена сред огромния пейзаж на един от исландските острови. Има информация, че тя, заедно с парцела е подарена на певицата Бьорк и допринася за насърчаването популяризацията на културата на Исландия.
Създадените съоръжения от художника Патрик Дохърти, амбициозни скулптор, са изработени от клони на дървета и се намират в Съединените щати, в град Уако, Тексас. Те създават впечатление за зимна приказка. Покрити с торф триъгълните къщи продължават традицията на многовековното построяването на къщи в Исландия.
Крал Лудвиг II в Германия в края на деветнадесети век е построен замъка Нойшванщайн. И оттогава, той е любим обект за посещение на милиони туристи от цял ​​свят, а също така е послужил като творчески импулс за създаване в Дисниленд на замъка на Спящата красавица.

В древни времена в Япония са използвали фенери направени от бамбук, а вътре слагали запалена свещ.
Един слепец отишъл на гости на свой приятел. Окъснял и приятелят му предложил фенер, за да се прибере в къщи.
– На мен фенер не ми е нужен, – казал слепецът, – светлината и тъмнината са еднакви за мен.
– Зная, че не ти е нужен фенер, за да виждаш пътя, – казал приятелят му, – но ако тръгнеш без фенер, някой може да се блъсне в теб. По-добре го вземи.
Слепият тръгнал с фенера. Повървял малко, но някакъв човек се блъснал в него.
– Гледай къде вървиш! – извикал му слепецът. – Не видя ли фенера?
– Приятелю, той е изгаснал, – казал му другият.

Да, всеки притежава сърце в своите гърди, ала когато то е празно – без вяра, то каква полза от него!

Жителите на древен Табан в Индонезия използват почвата не само като суровина за производство на керамични изделия и тухли, но и за приготвяне на вкусна закуска.
Храна, която се приготвя от чернозем, очистена от чакъл, се нарича ампо. Това необичайно ястие може да изпробвате само на едно място в света – село Табан. Няма никакви медицински потвърждения за ползата или вредата от такава храна. Но местните жители са уверени, че почвата се явява прекрасно средство за премахване на главоболие. Тази храна я препоръчват на бременни жени, защото смятат, че ампо оказва благоприятно влияние върху кожата на плода.
В официални източници няма да намерите нито една рецепта, с указания, как да се приготвя земята за по-нататъшното ѝ потребление. Само местните жители си споделят технологията за приготвяне на това ястие.
Ампо се приготвя по следния начин. Бият с пръчки по твърдата маса, а след това остъргват ролки с нож от бамбук. Следващата стъпка е запичане на тези парчета бамбук за около половин час и опушването им в глинени гърнета. Следват някои прости манипулации и пръстеното блюдо е готово за употреба.
С приготвянето на ампо се занимава само едно семейство в индонизийското село. 53-годишната жителка на Табан Расим, която подготвя празник на черната пръст, казва, че вкусът на ястията зависи от качеството на използваната почва, Колкото е по-качествен чернозема, толкова е по-вкусно ампото.
Расим продава ампо на местния пазар и изкарва по 2 долара на ден. Разбира се, парите не са много, но все пак са допълнителен доход. Както отбелязва и самата Расим, тя не помни, как приготвянето на ампо се е превърнал в семеен бизнес. Това ястие е приготвяла още нейната прабаба, тя научила баба ѝ, а после самата традиция продължила самата Расим. Всички хора, които са изпробвали необичайното ястие, приготвено по индонезийски, са останали доволни. Според тях с кремообразната структура на земята е налице възхитителен вкус  и чудесен аромат.

Днес вече не се изненадваме ако узнаем още някоя сфера, в която се прилага бамбука като материал. Какво ли не е направено от него? Облекло, хартия, пердета, тапети, подови настилки. мостове, домакински съдове, музикални инструменти, преносими компютри, мобилни телефони……и разбира се велосипеди.
И какво е тук интересното? До наши дни са достигнали бамбукови конструкции създадени в началото на миналото хилядолетие. Бамбуковия мост над Ан-Лан, построен през трети век и днес се използва.
Бамбуковият велосипед не е изобретение на 21 век. Първият такъв е привлякъл вниманието на масите още през 1894г. Той бил комбинация от бамбук, стомана и алуминий.
За създаването на новият велосипед са избрани и накалени бамбукови тръбички съединени с конопени влакна. Първите велосипеди с бамбукови рамки са пуснати, в ограничено количество, още през 2005г.
Тези велосипеди са скъпи, защото голяма част от работата се извършва ръчно. Хубавото е, че има модели за движение по пътищата, в планината, дори и за мотокрос. Гаранционният срок за всяка рамка е 10 години.
Предимството на бамбуковата структура е, че премахва механичните колебания и вибрациите при каране. Това снижава умората, а това е особено важно при по-големите дистанции.
Бамбуковият велосипед се отличава с лекота, голяма трайност и устойчивост на износване. Хармонията между сила и лекота доказват неговите отлични качества, особено при непредвидимите неравности на планинските пътища и внезапните стресови ситуации по шосе.
Помислете си добре, за производството на стоманени, алуминиеви и титанови рамки се изискват значително количество енергия, а за бамбуковите не.
Прекрасна алтернатива за металните конструкции на съвременните велосипеди е не само бамбука, но и конопа като свързващо звено.
Не се колебайте да използвате природно екологичния,  велосипед, като заместител на съвременните колелета, заслужава си.

Не на всекиму се случва да живее на две минути от работата си. Млад архитект от Пекин се е справил с този проблем, като е изградил алтернативен вариант на жилище само за 1000 долара.
Яйцеподобното жилище е на колела и може да се паркира навсякъде. Структурата му е направена от бамбук, като за свързващ елемент са използвани торбички пълни със семена от различни треви. Това защитава дома от промяната на времето и създава добра звукоизолация.
В дома има място за легло, две туби с вода и се осветява чрез лампи работещи със слънчеви батерии.
За младеж, който прекарва по-голяма част от времето си на работа и с приятели, това е истински рай.
Архитекта е преживял няколко месеца в своя нов дом.
Какво ще прави с него и какво е новото му местоживеене, никой не знае.