Това явление се нарича сонолуминисценция. Сонолуминисценция е физично явление, при което звукът се превръща в светлина. 70 години учените са се опитвали да го обясня, но никой още не е успял.
Никой не може да обясни как звук може да създаде въздушен балон от светлина, но това се случва. Първо, физиците смятали, че това е дело на силите на триене, но в края на 1980 г., те открили, че звуковата вълна се разширява и газ вътре в нея се нагрява до по-висока температура, отколкото е на повърхността на слънцето. Физиците смятат, че препълнения с жар балонът създава светлинна плазма, но дори и след 30 години, това все още ще е само хипотеза.
Независимо от това, изследователи смятат, че в това явление се задействат различни физически механизми, така че трябва да бъдат няколко типа сонолуминисценция. Вече е известно, че сонолуминисценция е зависима от размера на балона, освен това, когато избухва, се появява емисията ОН.
В бъдеще, вероятно, звукът и газът могат да се използва за подводно осветление, излизайки извън ограниченията на конвенционалните лампи.

Малко чернокожо момче гледало на един панаир как продавач на балони ги надувал и продавал. Очевидно е бил добър търговец. Той пускал свободно червен балон в небето, за да привлече тълпата от потенциални малки купувачи.
След това пуснал син балон, жълт, бял. Те се издигали високо в небето, а след това се губели от погледа. Малкото чернокожо момченце дълго разглеждло един черен балон и боязливо попитало продавача.
– Чичко, ако вие пуснете черния балон в небето, той ще излети ли така високо, както другите.
Продавачът се засмял. Той отрязал връвчицата, която държала балона за количката и той се понесал високо в небето.
– Работата не е в цвета, синко. Балонът се издига високо, благодарение на това, което се намира вътре в него.

Вместо вредните пластмасови бутилки идват такива направени от водорасли. Освен това, новия тип бутилки могат да се ядат.
Бутилката Ooho, предназначена за вода е създадена на основата на водорасли. Тази разрботка са направили трима лондонски дизайнера.
Що се касае за екологичността и възможноста да се изяде, можем да кажем, че Ooho е обезпечена от една специалана компонента структурата, на която още от 1946 г. е известна в научния свят като Sphereification.
Ooho представлява двоен желатинов балон, при производството, на който се използват калциев хлорид, водорасли и алгинат на натрия. Всички тези съставки се явяват като популярни хранителни добавки,  слагащи се в храната. Те са биолоразложими.
Разходите за производство на една бутилка е два цента. Бутилката е получила награда на изложението по индустриалния дизайн Lexus Design Award 2014. Планира се тази бутилка ще бъде пусната в продажба по-късно тази година.
Трябва да отбележим, че  в света ежегодно се произвежда 50 милиарда пластмасови бутилки, които почти не се рециклират. Те се състоят от вредни вещества.
Бутилката Ooho по форма напомня на капка, тя е хигиенична, здрава, бързоразтворима и годна за консумация.

Във водна среда може да се наблюдава сонолуминисценция, т.е. превръщането на звука в светлина.
За целта във водата трябва да се постави резонатор, създаващ постоянна ултразвукова сферичена вълна.
През фазата на разреждане вълна поради много ниско налягане образува кавитационен балон, който расте известно време, а след това във фазата на компресия бързо се разпада.
В този момент в центъра на балона има проблясък на светлина и наблюдателят вижда постоянно синкаво сияние, тъй като мехурчетата се генерират и сриват при много високи скорости.
Според наложилата се в научните среди гледна точка, даденото излъчване има термична природа.

В началото на Първата световна война руските авиационни части били въоръжени с 46 балона, които били устойчиви на силен вятър.
За тяхната ефективност говорят следните факти.
В крепостта Ивангород била разпределена 14-та авиационна рота. От 9 до 13 октомври 1914 г., когато към крепостта се придвижили австрийските войски, на височина от 400 м се издигали балони, които непрекъснато коригирали боя.
С тях били проучени по-подробно позицията на врага, местоположението на неговите окопи, бодливите заграждения и движението по пътищата.
Стрелбата на артилерията се коригирала по телефон на балон. Това се оказало толкова ефективно, че противникът избягал от окопите, недочаквайки атаката на руската пехота. Това решило съдбата на битката за крепостта.
Балоните се оказали толкова сериозен проблем, че за борба с тях започнали да използват самолети, които буквално ги разстрелвали с картечница или ги изгаряли с помощта на течен фосфор.