Когато „Восток -2“ слезе надолу до толкова, че да може да се катапултира, Герман почувства тласък и излетя от кабината.
Яркото слънце го ослепи, а над главата му се виждаше оранжевия купол на парашута.
Отдолу се надигаха кълбести облаци. Титов пресече влажната им сърцевина и видя земята, покрита със златисти стърнища.
Позна Волга и двата града на бреговете ѝ Саратов и Енгелс.
– Значи, всичко върви, както беше замислено, – радостно прошепна на себе си Герман, – приземяването ще стане в зададения район.
Чиста слънчева светлина сияеше през облаците, като под абажур. Парашутът се разтваряше плавно и спускаше Титов надолу и все по-надолу.
При катапултиране, за да не загине космонавта на голяма височина от недостига на кислород, столът беше снабден с балони пълни с кислород, който автоматично се подаваше на херметическия шлем на скафандъра.
Герман се върна в спомените си назад. Видя се отново в кабината. Там имаше освен стола, на който сега се приземяваше, система за регенерация на въздуха, радиооборудване, продукти за храна ….
През три от илюминаторите можеше да наблюдава какво става в космоса и на земята. Той си спомни чувствата, които изпита, когато гледаше към земята.
През илюминатора земята изглеждаше, както при полет на реактивен самолет на голяма височина. Отчетливо се очертаваха високите хребети, големите реки, горските масиви, бреговата ивица на морето. Герман добре виждаше облаците и сенките, които хвърляха на земната повърхност.
Когато погледна към хоризонта, видя непривично изкривяване. Земята беше окръжена от нежно син ореол, който постепенно потъмня и стана тюркоазено син, син, виолетов и премина въглищено черен цвят.
В илюминаторите се виждаха ярките и студени звезди.
– До тях е далече, – притвори очи Герман, – много далече.
Когато слънцето „погледна“ в илюминатора Герман използва специалните  щори, за да предпази очите си.
– Как ослепително свети тук в космическото пространство, – възкликна Титов, – навярно това е десетки пъти повече, отколкото на земята.
Герман се спускаше надолу и вече виждаше спасителният екип който тичаше към мястото, където той щеше да бъде след минута.

Депресиран човек влиза в магазин.
– Здравейте, спомнятели си, вчера от вас си купих балони.
– Да, спомням си.Още ли балони желаете?
– Не. Идвам с оплакване. Те са дефектни.
– Какво им е? Спукани ли са?
– Не, нормално се надуват.
– Тогава какво им е?
– Не ме радват….

В един град в парка с люлките и въртележките, с музика и цветни балони, разбира се и с много сладолед, се появила нова атракция „Вълшебното колело на щастието“.
Опашката за тази новост, започвала да се оформя от сутринта и не изчезвала до вечерта. Само камбанката, която съобщавала за затварянето на парка, принуждавала хората да се разотидат, но на сутринта те отново били тук.
Хората се вълнували, нервно пристъпвали от крак на крак, искайки да узнаят, какво ще им се случи там на Вълшебното колело на щастието. На опашката нямало от тези, които вече са минали досега.
„Навярно щастието е толкова голямо, че стига за дълго време, щом хората не идват пак“- мислеха си чакащите. А опашката се предвижвала така бавно.
Билетите за атракцията продавал старец. Той бил сериозен и мълчалив. На въпроса:
– Как е там на Колелото на щастието?
Винаги отговарял:
– На всекиму своето.
А това още повече разгаряло любопитството и желанието по скоро да попаднат на колелото. Различни хора стояли на опашката, от деца до възрастни, мъже и жени.
Всеки се надявал да получи своето щастие. Не е чудно, че всеки бил склонен да заплати  с много пари, само и само да се повози на колелото.
А старецът помъдрял през годините, побелял с възрастта, давал билетите и си мислел: „Странни хора, Стоят на опашка за щастие, без да осъзнават, че то може да ги чака зад ъгъла. А колелото си  е колело. След подем обезателно идва спускане. Който е на върха блаженства, а колко е страшно да се спуснеш надолу. Никой не знае, какво го очаква там“.

Не всички хора имат слабост към балоните. Но те ще си останат символ на празника, мира, радостта и детството. Не само децата обичат да си играят с балони. Възрастните ги използват за презентация, рекламна кампания или откриване на магазин, салон или ресторант.
Не е чудно, че балоните присъстват и в дизайнерските композиции. Какво ще кажете за бомба висяща на връвчица? Това е доста практично украшение, което може да послужи за закачалка на чанти, чадъри, шапки и връхни дрехи. Така разрушителната бомба балон се превръща в мирен и полезен предмет за дома.
Не слагайте такава закачалка в детската стая, коридора ще й подхожда най-добре.

Огромни балони под формата на известни герои от комикси и карикатури били пуснати по улиците на белгийската столица, изпълнена с празнична атмосфера и желание за забавление.
В Белгия комиксите са част от националната им култура. За това с тях са свързани различни мероприятия. Рисуваните истории тук почтително се наричат „деветия вид изкуство“ след поезията, киното, телевизията и другите жанрове. И това не е случайно, именно белгийските  автори са дали на света много от героите, като смърфовете, Тинтин, Спироу, Гастон и много други.
Разбира се парада не е ограничен само за белгийски символи. Тук могат да се видят Костенурките Нинджа, Спонджбоб, Бети и моряци….
Парада на балоните се провежда за втори път, но той е успял да спечели привърженици не само между децата, но и сред възрастните. Фестивала се провежда по образец на подобен парад в Ню Йорк, който традиционно се провежда в Деня на благодарността.