Както днес в Мексико, така и в миналото ацтеките са били страстни играчи на топка. В случая това е бил вариант на древната игра „улама“. В играта използвали топка с големината на човешка глава. Наричали я олли, от където идва и испанското „уле“, означаващо гума.
Според други дани, топката била каменна, а играта се отличавала с необичайна жестокост. Топката тежала толкова много, че изпращането й в специален кръг, разположен доста високо, водело неминуемо до физическо нараняване. Играчите успели да уцелят кръга, се принасяли в жертва.
В градовете на ацтеките имало два специални комплекса за такъв вид игри. Играчите можели да удрят топката дори с бедрата си. Целта на играта била да се уцели камения кръг. На успелия играч се давало право да обере оделата на публиката, затова играта била съпроводена с ускорено бягане, викове и смехове. Хората плащали, за да бъдат свидетели на играта с храната си, богатството си, наложниците си, дори и града си, а тези, които нямали нищо, плащали със свободата си и били застрашени да станат роби.
Ритуалната игра на топка завършвала със жертвоприношение на най-добрия играч или капитана на победилия отбор.
Играта на топка , сама по себе си, представлявала религиозен ритуал, в който всеки детайл бил изпълнен със символи. Например топката олицетворявала слънцето или луната, в зависимост от начина на хвърлянето. Играчите си прехвърляли топката едни на други, а нейната траектория се асоцирала с траекториите на небесните тела. Жертвопиношението на голмайстора било голяма чест, както за него, така и за семейството му.
Всеки учасник, който не проявявал достатъчно ловкост по време на играта, оставал жив, но заедно със семейството си бил отхвърлен и считан за член на най-нисшата прослойка на обществото.
Ацтеките са използвали вместо пари какаови зърна. При тях също имало случаи на фалшифициране на тази „парична“ единица. Празната шушулка пълнели с пръст или глина.
