Лунно затъмнение, което добре са  видяли жителите от двете страни на Америка.
Земята се намирала между Слънцето и Луната, и със своята сянка тя закрила Луната.
Нашият единствен спътник придобил през това време ярко, кърваво червен цвят.
Защо това осветяване има червена и оранжева окраска? Защо луната не е изчезнала съвсем?
Причината е проста. Както се вижда при моделирането, направено от NASA, слънчевите лъчи минават по допирателната към Земята, разсейват се в атмосферата и благодарение на това, частично достигат Луната.
Според учените тук работи същият ефект, който действа по време на изгревите и залезите. Тогава небето става също оранжево – червено.
Следващото лунно затъмнение ще стане на 8 октомври 2014 г.

Животът в града изкуствено е усложнен  и единственият шанс за един човек да не се превърне в роб на съвременната икономика, е да започнат да работят за себе си. Чрез Интернет, върху земята или създаване на общност?
Когато човек попадне в естествена за него природната среда, мисълта му е светла, защото градът е неестествена среда за човешкия живот.
Много хора казват: “ А къде да работя? „. Можете да работите чрез Интернет, но трябва да създадете нова атмосфера на живота си.
В града това е невъзможно, така че трябва да се върнем към природната среда, така не е необходимо да даваме дан на съвременните робовладелци чрез заеми, чрез ипотека, чрез придобиване на скъпи жилища…..
Вие самите сте от тази менажерия и когато спрете да финансирате тази система, тя ще умре, ще стане съвсем друга или ще се трансформира.  Съвременният човек не е длъжен да живее в такива отвратителни условия, той има възможност да се развива, а не да живее живота си като роб.

В Рождество има нещо дръзко, което кара камбаните да звучат като оръжия на току що спечелена битка. Във въздуха се носи неописуемо настроение, което наричаме духа на Рождество.

Той е като дим от избледняло зарево, прокънтял над хълмовете на Юдея преди две хиляди години. И днес усещаме тази атмосфера. Тя е твърде неуловима и специфична, за да се замести с обикновеното значение на думата „мир“.

Радостта в пещерата е била подобна на ликуване зад стените на крепост и радост в землянка. На това място е било скривалището от враговете, които претърсвали навсякъде, за да открият и унищожат новородения младенец.

Но тук има още нещо.

В този образ се съдържа идеята за пробив и навлизане във вражеска територия. В тази скрита Божественост се открива идеята за миниране на световните устои и разтърсване на дворците из основи.

И всичко е започнало още тогава ….. Ирод усещал земетресение под краката си и неспокойствие нахлуло в душата му.

Може би това е била най-великата тайна на пещерата.

На орбитална станция в състояние на безтегловност в кислородно съдържаща атмосфера космонавт поднася огън към фитила на свещ.
Въпрос: Какво ще стане със свещта?
Коментар: На Земята пламъкът и кой да е горящ газ се издига нагоре чрез Архимедовата сила. Пространството, което освобождава пламъкът, се заема от атмосферен въздух, богат на кислород. Именно кислорода позволява да горят веществата. Огънят непрекъснато ще гори, докато има вещество, което да гори и свободен достъп на кислород.
В безтегловност няма отлив на горящите газове и микроатмосферата около фитила на свещта ще изчерпи кислорода. Поради естествената дифузия на веществата в атмосферата малко количество кислород все пак ще постъпва, но то ще бъде достатъчно само за слаб син огън.
Въпреки това, използването на запалка, в такава обстановка, е напълно възможно. Газът излизат под налягане от дюзата на запалката, създава циркулация на въздуха около нея и така осигурява приток на кислород за горене.
През 1996 г. на станция “ Мир“ учените установили рекорд, една от свещите горяла в продължение на 45 минути.
Мисля, че вече е време да понапрегнете мозъка си и да дадете правилен отговор, преди да го прочетете наготово.
Правилният отговор е: Свещта ще се запали, известно време ще гори със слаб син цвят под форма на кълбо и има голяма вероятност след това да изгасне.

Японския театър Кабуки, където всички роли, даже женските, се играли от мъже, е основан от жена.

Тя се нарича Окуни и е била служителка в светилище през 17 век. Тогава заедно с други жени тя изпълнявала всички роли, даже и мъжките.

Скоро на ръководителите на страната не се харесала безнравствената атмосфера, която царяла в тези представления и жените в театъра Кабуки били заменени с юноши, а по-късно и с по-възрастни мъже.

Днес традицията не е толкова силна и в някои театрални трупи женските роли започнали отново да се изпълняват от жени.