Живял някога един младеж. Той решил да стане атеист. По това време се носела славата на някой си Мойше-атеистът, който можел кой да е свещеник в спор да победи. Решил младежът да отиде при него и да му стане ученик. Той много ходил и разпитвал и накрая стигнал до къщичката на великия атеист. След като почукал на вратата чул дрезгав, старчески глас:
– Кой е там?
– Извинете, вие ли сте Мойше-атеистът?
– Докато живея се надявам, младежо.
Изминах много мили, пътешествах по различни страни, за да ви намеря. Искам да стана ваш ученик.
Старецът учудено се вгледал в юношата.
-Ученик? Но какво можете да научите от мен? Аз не съм занаятчия, нито учен или политик.
– Чух, че сте най-големият атеист. Аз също съм атеист и искам да чуя вашите аргументи и да се науча.
– Значи ти си младеж атеист?
– Да, аз не вярвам в никакви богове. Те не съществуват!
– Интересно…..!Чуйте ме, млади момко! Вие чели ли сте Библията, Корана или апокрифи?
– Не, но….
– Говорили ли сте с жреци, свещеници, имами?
– Не.
– Правили сте поклонение на свещени места?
– Не, но защо? Аз не вярвам в това….
– Живели ли сте при отшелниците, наблюдавали ли сте живота им, разговаряли ли сте с тях?
– Не.
– Тогава вие не сте атеист.
– А какъв съм всъщност?
– Вие сте невежа!

Папа Франциск написал безпрецедентно писмо до редактора на ултралевия атеистичен вестник  Repubblica, който се обърнал към понтифика с въпроси, отнасящи се до религията и вярата. Папата положително се е отзовал за евреите.
В своето обръщение понтификът призовавал за открит диалог между вярващи и атеисти. Отговорил е на въпроса за обещанието, което Бог е дал на еврейския народ. Папата е отбелязал, че евреите са свещения корен на християнството. Той казал, че Бог никога не е прекъсвал връзките с народа на Израел, който независимо от страшните изпитания през последните векове е съхранил своята вяра в Бога.
Папата е написал, че ние като християнска църква, така и цялото човечество, оставаме с дълг пред тях.
Още, когато бил архиепископ в Буенос – Айрес папа Франциск казал, че евреите трябва да бъдат пример за християните.
Веднъж той казал: „Един християнин не може да бъде антисемит, защото истински християнин трябва да разбира, историята и традициите на еврейския народ“.

Веднъж, в един от градовете на Съветския съюз, било обявено, че театърът ще представи богохулен фарс “ Христос в куртка“. На премиерата били поканени, комсомолци, студенти,…. залата била препълнена.
Главната роля изпълнявал актьор, който често бил в близкия кръг около Хрушчов. Той бил истински марксист и съзнателен атеист.
На сцената бил издигнат „църковен трон“, с кръст направен от бутилки за бира и водка. Пред него били разхвърляни пепелници и счупени бутилки от алкохол.
Пред престола се мотаели „свещеници“, чието служение трябвало да бъде придружено от пиянски викове и не съвсем целомъдрени движения. Около „престола“ били разположени маси от механата, където възрастни монаси играели карти и пиели водка.
На сцената излязъл актьор изобразяващ Христос. Той бил облечен в хитон и наметнат с плащ. В ръцете си държал голямо Евангелие, от където трябвало да прочете първите два стиха на Блаженствата. След това трябвало да хвърли книгата на пода, да съблече хитона и да кресне:
– Дайте ми куртката.
Но тогава се случило нещо неочаквано.
Актьирът прочел с достойнство първите два стиха и без да прекъсва, продължил нататък, докато стигнал края на главата. Отдавна бил пропуснат моментът, когато трябвало да захвърли хитона и Евангелието и да поиска куртка и шапка. Суфльорът отчаяно му давал знаци. Зрителите в залата замрели, чувствайки, че нещо не е както трябва.
Но актьорът продължил да чете. Той прочел всички блаженства, след това за прелюбодействието, за клетвата, за непротивенето на злото и спрял, когато прочел и последния стих на 5 глава от Евангелието на Матей.
След това актьорът извикал високо:
– Приеми ме, Господи, когато дойда в Твоето Царство.
И слязъл от сцената облечен в хитона и с Евангелието в ръка…..
„Не се лъжете. Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“

На онлайн търг eBay пуснали за продажба място в рая.

Предложението за тази продажба идва от Ари Мандел член на православна еврейска общност в Ню Йорк. Самият той се смята за „теологичен атеист“, а идеята да продаде на търга място в рая била шега и дошла в главата му внезапно.

В описанието на обекта за продажба, се казва, че се представя Олам Хаба, идния свят, в който Бог награждава заслужилите хора. Мандел като негов собственик го предоставял, на този, който му предложил най-добра цена. Стартовата цена била 99 цента, но след няколко часа достигнала 100 хиляди долара.

Много смятали този търг за оскърбление. В eBay постъпили много оплаквания от недоволни клиенти, които искали този търг да се премахне.

В резултат на това търга бил прекратен. Представители на търга заявили, че според правилата на онлайн търговията не могат да се предлагат за продажба нематериални неща.

Две жени дълго коментирали ставащите събития. Изведнъж едната тежко въздъхнала и казала тъжно:
– Не мога да разбера какво става с моя мъж. Преди сватбата ми казваше: „Ти си моята богиня. Готов съм да направя всичко за теб…..“
– А сега? – попитала другата обезпокоена.
Първата въздъхнала и махнала с ръка:
– Сега е станал атеист.
Колко е жалко, когато „обожаващият“ разбере, че е сбъркал на кого да се покланя!