Леля Веска доброволно бе поела ангажимента да се грижи за градинката пред църквата. И това съвсем не беше случайно.
Тя внимателно наблюдаваше хората, които минаваха от там. Веднага усещаше дали някой е весел или тъжен.
Когато виждаше, че човек е мрачен, унил, загрижен или обезсърчен си казваше:
„Каква ли болка и мъка го гнетят?“
А след това тя навеждаше глава над цветята, за които се грижеше и тихо шепнеше:
– Боже, отнеми товара му и му дай Твоят мир. Погрижи се за него и не го оставяй в бедата му. Дай му изходен път…. Амин“.
Веднъж в църквата влезе един господин. Той бе добре облечен, може да се каже дори много луксозно, сякаш беше слязъл от кориците на някое списание. Уплашено се оглеждаше и не знаеше към кого да се обърне.
До него се приближи Петър и го попита:
– Господине, мога ли с нещо да ви помогна?
– Не знам как да ви обясня, – започна смутено мъжът. – цяла седмица работата ми, бизнеса, всичко се обърка. Бях много отчаян. Бях решил да сложа край на живота си …. и изведнъж минах край вашата църква ….. и сякаш някой помете болката и мъката ми, светъл лъч заигра пред очите ми и аз се обнадеждих.
– Как мислите, кой се е намесил в живота ви? – попита Петър.
– Знаете ли? – започна неуверено мъжът. – Аз съм атеист и не вярвам в Бога. Но това, което преживях …… преобърна живота ми……
– И сега смятате ли, че има Бог? – погледна го изпитателно Петър.
– По-рано си казвах, че има някаква сила, но…..
– Но?
– Влязох в църквата, за да разбера истината, – каза по-уверено мъжът.
– Заповядайте, седнете, – покани го Петър. – След малко пастирът ни ще говори по Библията, може би тогава ще ви се изяснят някои неща.
– Да, благодаря, – каза мъжът, – ще слушам внимателно.
Когато пастирът застана на амвона, поздрави и започна да говори.
– В последно време забелязвам, че молитвеният живот на християните в нашата църква е станал рутинен. Молим се за едни и същи приятели, роднини и лични нужди. Тези дни забелязах леля Веска навела глава над цветята и се моли. Помислих си: „Колко грижовна е тази жена, дори за цветята се моли“.
Приближих я и ѝ казах:
„Бог се грижи за тях, не се тревожи!“
„Аз не за цветята, – каза тя смутено.“
„А за кого?“
„Вижте колко хора минават от тук. Някои са весели, но повечето са унили, тъжни и нещастни ….. И аз се моля Бог да ги освободи от товара им и да им даде изходен път“.
Постъпката на тази жена ме вдъхнови. И реших да се моля за някой човек, дори да него познавам. За него може да съм прочел във вестника или просто да съм го срещнал на улицата. Така повече хора ще почувстват Божието присъствие в живота си…..
След като свърши службата мъжът, който бе говорил с Петър преди това, дойде до него, потупа го рамото и каза:
– Разбрах! Благодаря, че ме поканихте. Пак ще дойда.
