Тази история е започнала на 9 ноември 1979 г. в 9 часа сутринта. Един офицер от ВВС с нисък ранг седнал зад компютъра и свалил обучаваща програма, в която се имитирало пускането на три хиляди съветски ядрени ракети към Америка.
Офицерът не знаел, че този компютър е бил свързан с централния блок на апаратното командване на ПВО. Когато пуснал своята програма, компютри от NORAD до Пентагона започнали да съобщават, че всичките руски бомби са на път към Америка. Офицерите от командването били абсолютно уверени, че ракетите ще пристигнат всеки момент.
Към всяка ракета в Америка били изпратени съобщения за атака и подготовка за старт. Военни самолети започнали да кръжат във въздуха, готови да свалят съветските бомбардировачи. Президентският въздушен команден пункт бил готов за изпращане, но не можел да излети, защото никой не можел да намери Джими Картър.
За щастие командващият NORAD решил още веднъж да провери информацията за реална заплаха от съветска атака, преди да даде зелена светлина и да предизвика Армагедон. Той позвънил на радиолокационните станции и се поинтересувал какво се случва там. Те му докладвали, че няма нищо подозрително и всичко е чисто.

Канадски лекари са създали специален математически модел, който прогнозира успеха на атаката на „терапевтични“ вируси срещу раковите клетки, което им позволява да създадете множество щамове особено ефективни „клетки убийци“, които унищожават само раковите клетки на бъбреците.
Бел Керен и неговите колеги  са искали да създадат вирус, който може да унищожи клетката на аденокарцином на бъбрека. Според тях, основният проблем на тези вируси е променливостта им.
Така наречените онколитични вируси атакуват само определени видове ракови клетки. За съжаление, клетките на туморите се различават една от друга, а това намалява ефективността на вируса.
Учените ускорили развитието му с помощта на математически модел предсказващ как мутацията ще се отрази на вируса  и способността му да инфектира раковите клетки.
Често мутирал ген води до промяна в структурата на обвивката му, при които микроскопични израстъци на „убиеца“ се отдалечават от целта си. От друга страна, разширяването на „кръгозора“ на вируса може да доведе до неочаквани резултати и унищожаването на здрави част от тялото.
Авторите са решили този проблем чрез разработване на специален математически модел. Учените са съставили списък на генетичните различия на здравите и раковите клетки на бъбреците и отделили най-„забележимите“ признаци на вирусите. Комбинирането на тези данни, дало биологичен модел, който може да предскаже как мутации на вирусния геном, ще повлияе на клетките, които заразява.
Така можели да се отделят най-перспективните „версии“ на вируса, без да се търсят чрез метода на опита и грешката.
Според биолози, тази техника може да се използва за създаване и на други вирусни „убийци“, които унищожават клетките на други видове рак.

Казваше се Петър. По време на бойните действия в Афганистан служеше в разузнаването. Занимаваше се с намиране на отредите на моджахедите.

Всичко изглеждаше банално просто. Той заставаше пред стената, на която бе окачена картата на Афганистан и започваше внимателно да се вглежда в нея. След известно време съобщаваше:

– На този и този участък по това и това време ще се опитат да се врежат. Числеността на отряда им е толкова….

Какво правеше този човек? В какво се състоеше неговият разузнавачески метод?

Петър усилено се взираше  в картата, докато очите му се насълзят….. Изведнъж картата оживява. Отделните участъци от нея започват да плува, смесват се.

На фона са нарисувани пустини и планински релеф. Появяват се прозрачни линии. Те пулсират, движат се.

Той осъзнава, че там има натрупване на вражески войски. Вижда накъде са се насочили.

Някакво необяснимо усещане му подсказва техния брой и с какво са въоръжени.

Изведнъж мозъкът му се пренасочва и той вижда своето подразделение и веднага разбира могат ли да устоят на готвещата се атака.

Тази дискусия продължаваше вече доста дълго време. Всеки си имаше своите аргументи и доказателства, но като че ли спорът беше към своя край.
Младежът не отстъпваше:
– Ако материята не е създадена от мисълта, от къде идва тя? Би ли могла материята да създаде мисълта?
Той ръкомахаше оживено във въздуха и настойчиво напираше:
– Нима животът може да бъде създаден само от живот?
Спокойният глас на възрастния мъж спря бурната атака:
– Материята също трябва да произхожда от живот. Тя е устроена и организирана от някакво много интелигетно същество.
Главата на младежът гореше. Искаше всичко да обмисли на спокойствие, но изведнъж започна да разсъждава на глас:
– Не намирам грешка в аргументите му, нито изключение от това правило….. Разбира се, само кокошката може да мъти яйце, от което може да се излюпи пиленце. Един камък не може да създаде яйце. И най-високата планина не може да създаде и най-малкото гълъбово яйце. Безжизненото не може да създаде живот. Като се замисля, по-логично е да приема, че един жив Бог е създал живота, отколкото да твърдя, че една безжизнена, безлична сила е предизвикала живот…
Младежът вдигна глава и изведнъж осъзна, че мисли на глас…, но това вече нямаше значение.

На всеки празник се вари, пече…. Това е празник и за стомаха на домашните животни. Особено за тези, които успяват да се прокраднат и да си отмъкнат по нещо.
Кучето може да нахалства, ако по-рано сте му давали храна от същатата чинийка. То започва да смята, че неговото място е до вас на масата. За това не слагайте купата с храна на кучето в кухнята или където ядете.
По-добре не пускайте кучето в кухнята. Ако не ви слуша му направете капан. Сложете няколко монети в тенекиена кутия и я завържете с канап. Спуснете я, като на нея прикрепите нещо вкусно. Кучето ще хване храната и ще се опита да я издърпа, кутията ще го удари. Тя няма да го нарани, но ще го уплаши и то ще знае, че така не трябва да прави.
За крадящите котки от масата задейставайте ловният им инстинкт. Даже и нахранената котка разсъждава така: „Ако не взема тази храна сега, после ще бъде късни. Тогава ще я вземе някой по-силен“.
Отучването на котката да краде трябва да става още, когато е малка. Когато я хванете на местопрестъплението, пръснете я с вода от пулвелизатор или я тупнете с вестник. Виж да отучиш възрастна котка да не се върти край масата е много трудно.
Пробвайте капана за кучета, но вместо кутия използвайте пластмасов съд за вода.
Може пък това да върне добрите маниери на котката и да защити храната ви от атаките ѝ.