През 1950 г. поради страх от биологична война със СССР, американски служители били принудени да проверят възможността от подобна атака.
Изпробвани били бактерии върху жителите на Сан Франциско.
В експеримента се използвал плавателен съд, който се намирал на няколко километра от Сан Франциско. На него поставили бактерии, известни като Serratia marcescens. Тези бактерии създават ярко червени колонии върху земята и лесно се забелязват в пробите от вода, което ги правело идеални за проследяване.
Изследователите са предполагали, че бактериите са напълно безопасни за човека, но се оказало, че предизвикват инфекции на дихателните и пикочнопроводните пътища. Лекарите на близкото крайбрежие наблюдавали рязкото увеличение на пневмонии и инфекции на пикочнопроводните пътища.
Стотици хиляди мирни жители били подложени на въздействието на потенциално смъртоносни бактерии.
Още по-лошо било това, че този експеримент бил напълно ненужен. Той можел да се проведе в някоя безлюдна местност и в по-малък мащаб.
Единственото, което доказал този експеримент е, че Сан Франциско е уязвим на такава биологична атака, при това подготвена от страна на собственото му правителство.

Мравките винаги работят заедно. Те отбиват въздушните атаки на птици, като сойки, кълвачи и др.
Струите от мравчена кисилина могат да обърнат в бягство много хищници.
Какви удувителни същества са мравките.
Тези фантастично мощни същества представляват единен организъм. Заедно строят огромните си домове.
Дори и заболяванията при тях са като при някои общества от хора.

В началото на Първата световна война руските авиационни части били въоръжени с 46 балона, които били устойчиви на силен вятър.
За тяхната ефективност говорят следните факти.
В крепостта Ивангород била разпределена 14-та авиационна рота. От 9 до 13 октомври 1914 г., когато към крепостта се придвижили австрийските войски, на височина от 400 м се издигали балони, които непрекъснато коригирали боя.
С тях били проучени по-подробно позицията на врага, местоположението на неговите окопи, бодливите заграждения и движението по пътищата.
Стрелбата на артилерията се коригирала по телефон на балон. Това се оказало толкова ефективно, че противникът избягал от окопите, недочаквайки атаката на руската пехота. Това решило съдбата на битката за крепостта.
Балоните се оказали толкова сериозен проблем, че за борба с тях започнали да използват самолети, които буквално ги разстрелвали с картечница или ги изгаряли с помощта на течен фосфор.

Тази история е започнала на 9 ноември 1979 г. в 9 часа сутринта. Един офицер от ВВС с нисък ранг седнал зад компютъра и свалил обучаваща програма, в която се имитирало пускането на три хиляди съветски ядрени ракети към Америка.
Офицерът не знаел, че този компютър е бил свързан с централния блок на апаратното командване на ПВО. Когато пуснал своята програма, компютри от NORAD до Пентагона започнали да съобщават, че всичките руски бомби са на път към Америка. Офицерите от командването били абсолютно уверени, че ракетите ще пристигнат всеки момент.
Към всяка ракета в Америка били изпратени съобщения за атака и подготовка за старт. Военни самолети започнали да кръжат във въздуха, готови да свалят съветските бомбардировачи. Президентският въздушен команден пункт бил готов за изпращане, но не можел да излети, защото никой не можел да намери Джими Картър.
За щастие командващият NORAD решил още веднъж да провери информацията за реална заплаха от съветска атака, преди да даде зелена светлина и да предизвика Армагедон. Той позвънил на радиолокационните станции и се поинтересувал какво се случва там. Те му докладвали, че няма нищо подозрително и всичко е чисто.

Канадски лекари са създали специален математически модел, който прогнозира успеха на атаката на „терапевтични“ вируси срещу раковите клетки, което им позволява да създадете множество щамове особено ефективни „клетки убийци“, които унищожават само раковите клетки на бъбреците.
Бел Керен и неговите колеги  са искали да създадат вирус, който може да унищожи клетката на аденокарцином на бъбрека. Според тях, основният проблем на тези вируси е променливостта им.
Така наречените онколитични вируси атакуват само определени видове ракови клетки. За съжаление, клетките на туморите се различават една от друга, а това намалява ефективността на вируса.
Учените ускорили развитието му с помощта на математически модел предсказващ как мутацията ще се отрази на вируса  и способността му да инфектира раковите клетки.
Често мутирал ген води до промяна в структурата на обвивката му, при които микроскопични израстъци на „убиеца“ се отдалечават от целта си. От друга страна, разширяването на „кръгозора“ на вируса може да доведе до неочаквани резултати и унищожаването на здрави част от тялото.
Авторите са решили този проблем чрез разработване на специален математически модел. Учените са съставили списък на генетичните различия на здравите и раковите клетки на бъбреците и отделили най-„забележимите“ признаци на вирусите. Комбинирането на тези данни, дало биологичен модел, който може да предскаже как мутации на вирусния геном, ще повлияе на клетките, които заразява.
Така можели да се отделят най-перспективните „версии“ на вируса, без да се търсят чрез метода на опита и грешката.
Според биолози, тази техника може да се използва за създаване и на други вирусни „убийци“, които унищожават клетките на други видове рак.