Компанията беше малка. Днешния ден бе посветена на природата. Времето беше хубаво, а настроението чудесно.
Тревички, току що подали главичка цветенца, малки гъбки, причудливи форми образували се от клони и храсти, всичко това спираше погледа и очароваше.
Разходката не мина без дискусия. Обикновено нейният инициатор бе Виктор. Вечно вглъбен и умислен, търсещ отговори на многобройни въпроси, който минаваха през главата му. И днес не разочарова групата с поредния си въпрос:
– Кой е най-добрия съвет, който сте получавали някога в своя живот?
Настъпи тишина и всеки потъна в мислите си.
Симо разчупи мълчанието и започна да расъждава на глас:
– Баща ми казваше: „За да добиеш нещо, трябва да поработиш здраво!“ Смисълът на този съвет е двояк. На първо място ако си поставим значима цел, то е ясно, че трябва да бъдем добросъвестни и упорити, докато не я постигнем. Нищо не става от само себе си. За това трябва да се заемем с нещата и да действаме. Понякога съм си мислил:  „Когато ми се отдаде подходящ случай, веднага ще се заема с това“. И съм бъркал. Такъв случай ти се отдава само тогава, когато започнеш да действаш в това направление. От друга страна, всяка достойна цел си струва усилията, които е необходимо да изразходваш за постигането й. Дори ако това на първо време ти изглежда излишно и дори прекомерно.  Това много ми помага, когато пред мен изникне даден проблем или получа някаква задача за изпъленение.
– В живота си съм получавала много съвети, – каза Таня. – Скоро съседката, като ме гледаше как бях се умърлушила, ми каза: „Не поглеждай назад в миналото. Не съжалявай, за това, което не си успяла да направиш“. Аз наистина често си спомням неуспехите и съжалявам, че съм могла, но не съм направила нещата по най-добрия начин. Това наистина ме спира и нямам желание да се движа напред. Не трябва да се обезсърчавам, а ако падна, трябва да стана и да продължа напред.
– В моя дневник, – каза Светла, – съм си записала на първата страница: „Слабият ще каже: „Съдба!“, а силният: „Ще опитвам до тогава, докато всичко не стане така, както на мен ми се иска“.
Димитър се почеса зад ухото и сподели:
– В началото, когато започнах работа като инженер в електроцеха, бях свидетел на бързо отстраняване на аварийна ситуация  в оборудването на релейната защита. Опитният електромонтьор предложи: „Да свържем двата кабела временно, а някой друг път ще го оправиме“. Но началникът на цеха отсече: „Няма нищо по-постоянно от временно направено! За това по-добре да го направим както трябва, за да не губим няколко пъти повече време и усилия“. Винаги си спомням тази фраза, когато искам бързо да приключа с нещо, което искам „набързо“ да свърша.
– Аз пък си имам любима поговорка, – засмя се Елена. – „Ако имаш мечта, желание и постоянство – ще поникне дори през асфалта“. И се опитвам да следвам това твърдение. Макар и не с големи скокове, но се приближавам към целите, които съм си поставила и се надявам на успех.
Те дълго обсъждах темата, имаше спорове и уточнения. Увлечени в разговор не усетиха, кога денят свърши, но не съжаляваха. След разходката и разсъжденията се чувстваха обновени и насърчени.

Кулата на Джон Хенхок е 60-етажен небостъргач в Бостън, който бе открит през 1976 година.

Поради постоянното термично напрежение, на което били подложени панелите на зданието, неговите прозорци излитали, преминавали около стотина метра и се разбивали в асфалта.

В крайна сметка били заменени 10 хиляди стъкла. Общата стойност на ремонта е възлизала на 5 милиона долара.

Още едно недомислие на архитектите. Зданието не можело да устои на силния вятър, поради което конструкцията силно се клатела. Това предизвикало пристъпи на повръщания по горните етажи.

Какъв бил полученият урок?

При строителството на такива големи големи постройки, като небостъргачите, незначителните фактори влекат след себе си значителни последствия.

В Германия голямо внимание се отделя на пътищата. Всяка година се увеличават разходите за поддръжка им..

За намаляване на разходите по поддръжка на пътищата германски експерти от института Фраунхофер са предложили използването на нова технология, която позволява бързо да се оцени състоянието на пътя. Изследователите са разработили система, която използва лазерен скенер с висока резолюция, монтиран в задната част на кола.. Той е способен на открива повърхностни дефекти, когато машината се движи със скорост от 100 km / h.

Размерите на скенерът не са по-големи от кутия за обувки. Той се закрепва на разстояние 3 метра от земята. Устройството има въртящо се огледало, което насочва лазерен лъч перпендикулярно по посока на движението. Ъгълът на обхвата е 70 градуса и той е достатъчен, за да се сканира път с ширина 4 м. Отразеният от асфалта сигнал се фиксира в специален детектор. По разстоянието, което преминава лъчът, се оценява състоянието на пътя. Точност на измерване е 0,15-0,3 мм. Благодарение на GPS може да установи точно къде е дефектът.. Друго предимство на системата е, че тя може да работи при всякакви условия на осветеност. Скенерът вече е преминала първия тест. От миналото лято, устройството е сканирало 15 хиляди километра пътища.

Предполагам ще се съгласите, че е неприятно с петите си да усещаш асфалта и да събираш върху тях цялата мръсотия на улицата. Ами през зимата, май не трябва изобщо да излизаме от къщи?
Не много отдавна нашите прабаби и прадядовци са имали само по един чифт обувки и който е станел пръв, той ги е надявал….
Първото споменаване на обувките е от осмото хилядолетие преди новата ера. Тогава хората са използвали различни приспособления, просто за да се придвижат.
За сега най-удобни се смятат маратонките и обувките с ниска платформа. Много жени се отказват да носят обувки на високи токове.
Но днес хората се шокират от някоя нова модна обувка. Например, през 2008 г., Виктория Бекъм пусна обувки, които нямат пета. Жени изпробвали тези обувки твърдят, че са много удобни. Въпреки това, лекарите не подкрепят тези обувки, защото те имат отрицателно въздействие върху стъпалото и крака, като цяло.
Да изненадват хората с нов вид обувки е станало традиция на съвременните дизайнери. В последно време към създаването на нови модели обувки се отнасят както към създаване на архитектурен шедьовър.
Така например, Julian Hakes създаде обувки, които нарече Mojito Shoe. Те са модел, в които са отбелязани местата за петата и пръстите, но средната част напълно липсва.
Външният им вид е привлекателен, но ако държите за здравето си, то по-добре не ги носете, тъй като тези обувки предизвикват проблеми с краката.
Можете само да ги гледате или да ги поставите в дома си като декорация, ако толкова много ви харесат.

Магистралите в Холандия скоро ще преобърнат света. Пътищата в страната са така идеално устроени, че сега се работи по футуристични и по нови решени, за да направят шофирането по-удобно.
Използвайки фото-осветителен прах, за да замени пътната маркировка, страната скоро ще представи светещ в тъмното асфалт, които ще се зарежда през деня и да светят през нощта.
И това не е всичко, фото-осветителния прах ще се използва и за идентифициране на снежинки, които ще бъдат видими, когато температурата падне под определено ниво. Те ще показват хлъзгавината на пътя, за да предупредят шофьорите много да не бързат.
Разработката на Даан Роозенгаарда може да се приложи и в други страни, особено в скандинавска Европа, която се изправя пред екстремни метеорологични условия, което води до редица пътнотранспортни произшествия.