Скоро щеше да започне представлението, но Михаил, който трябваше да играе злодея, не можеше да се преоблече. Главният елемент от костюма му бе изчезнал.

– Какво ще правим сега? Започна да се вайка отговарящия за гардероба на артистите.

Всички вдигнаха рамене.

Влезе режисьора на постановката и попита:

– Какво става? Защо се бавите толкова?

Няколко ръце посочиха полуоблечения Михаил.

– Пак ли нещо се е загубило?! – въздъхна режисьора.

Изведнъж той погледна към оператора, който бе облечен с някакъв отвратителен пуловер. С него човекът приличаше на някакво страшилище.

Режисьорът приближи оператора. Огледа го от главата до петите и радостно каза:

– Ето това ни трябва. Момчета внимателно съблечете пуловера му и го наденете на Михаил.

Операторът изобщо не се съпротиви.

Когато го попитаха:

– От къде ти хрумна да облечеш това отвратително нещо?

Той въздъхна и започна да обяснява:

– Нито цветовете, нито фасона му харесвам, но моята приятелка щеше да се обиди. Така от време на време обличам подаръкът ѝ.

Всички се засмяха.

– Хайде, няма време за повече приказки, – развика се режисьорът и всеки тръгна да изпълнява задълженията си.

В Мексико е приет закон, забраняващ използването на диви животни в цирковете и други развлекателни програми.
В документа по-специално се забранява пускането на арената на шимпанзета, лъвове, слонове и мечки. За нарушителите на закона е предвидена глоба от 230 хиляди долара.
Много по-рано мексиканските циркови артисти неведнъж са протестирали против забраната за използване на животни в представленията им.
Те категорично отхвърлат твърденията на природо защитниците по целия свят, че лошо се отнасят с четириногите.

Нина хвърли един поглед на новините във вестника, като се стараеше да избягва скандалните случаи. Страно, но със всеки изминал ден заемаха все по-голяма част от страниците на вестниците. Ако ги махне човек, какво ли щеше да остане за четене?

Стефан влезе бързо в стаята и хвърли един поглед към жена си. Като видя как е забола глава във вестника, смръщи вежди и коментира хладно:

– Тези имат някакъв маниакален интерес към човешките пороци и слабости, към човешките трагедии и баналните любовни истории на певци и артисти.

– Нима не е редно да се осъзнават недъзите на човешката психика? –  опит се да защити журналистите Нина. – Така или иначе, нали тези неща съществуват и са все пак станали?!.

– Но да ти е приято да ги четеш и да пишат за това, си е своеобразно доносничество от морална гледна точка, – изрази недоволството си Стефан.

– Чета ги, за да разбера, че не съм по-добра от другите, – добави примирено Нина.

Тя се усмихна, като забеляза заглавие изписано с едри букви, което гласеше: „Скандални разкрития за свещеник разтърсиха енорията“. Разбира се тя щеше да прочете статията, макар да съзнаваше, че зад нея се крие една човешка трагедия с много мъка и неприятности.

Нина премести стола си по-близо до прозореца, за да вижда по-добре и продължи да чете. Денят беше ясен. Слънчевите лъчи огряваха клоните на дърветата в градината, но в момента тя беше сляпа за тях,

Стефан махна с ръка и недоволно измърмори:

– Журналисти, има толкова хубави неща, които се случват окло нас, защо за тях не пишат? Страхуват се, че това няма да допадне на хората и ще изгубят читателите си, смешно.

Нина не му обърна внимание. тя съсредоточено попиваше „грозните“ новини, макар да знаеше, че някои от тях са малко преувеличени.

– Клюки! Ако вярвахме на всичко написано във вестниците или казаното по телевизията, отдавна да сме изчезнали от тази земя, – заключи нервно Стефан и трясна вратата зад гърба си.

След смъртта на Мусоргски Римски-Корсаков дописал неговата гениална опера „Хованщина“, но цензурата се отнесла враждебно към нея. Цензорите много негодували срещи инакомислещи, към които в операта имало явно съчувствие, а тя и противоречала на позицията на Светия Синод.
По този повод цензора казал на Римски-Корсаков:
– Желателно е да премахнете разколниците от операта и да ги превърнете в хора, които са в нещо недоволни.
– От какво да бъдат недоволни? – попитал композиторът.
– Да кажем от реформите на Петър или нещо друго …. Колкото е по-непонятно за слушателя, толкова по-добре ….
Римски-Корсаков трябвало да изхвърли от петото действие самозапалването на разколниците, а вместо това се появили тайнствените „недоволни“, които оградени от войска чакат смъртно наказание или нещо подобно…..
Когато приятел на композиторът му задал въпроса:
– Какво всъщност чакат тези недоволни?
– За това и аз не знам повече от вас. „Колкото е по-непонятно, толкова е по-добре“ – такава е препоръката на цензора. Така че не трябва да го разочаровам, за да не разочарова цензора артистите и публиката и да забрани постановката въобще.

Помните ли историята за Питър Пан, който упорито не искаше да стане голям? Как избяга от дома си през комина и отлетя в Кенсинтонските градини?

Такива има и сред нас възрастните, които не могат да си представят живота без пътешествия, За това измислят различни начини не само да видят света, но и да го удивят.

Фотографът Тод Сили скоро се е присъединил към американските пътуващи артисти, покоряващи Европа на необичаен сал и вече е успял да събере внушително количество фотографии от това пътуване.

Този проект е наречен „Плаващият град Серинисима“. Това име не е избрано случайно. Буквално „серинисима“ означава „знаменит“. Именно така звучи тържественото наименование на Венецианската република, където са се отправили пътуващи артисти от Ню Йорк.

Идеята за това мероприятие е на художничката, известна като Swoon. За нея това не е първата експедиция до бреговете на Венеция.

Тази година са се събрали ентусиасти на три сала: „Алиса“, „Мария“ и „Old Hickory“. Тези необикновени плавателни средства са направени от всякакви боклуци, за това изглеждат много забавно.

Swoon подчертава, че за истинския художник е важно да получи вдъхновение от пътешествието, а също и да се заредят позитивно от хората, които видят „плаващия град“.

Групата ентусиасти не само плава по реки и канали, но устройва концерти, представления, куклени театри и всякакви изложби, които намират жив отклик у хората.

По-рано художничката е организирала пътуване на „боклучената“ флотилия по река Мисисипи и Хъдсън, сега тя е в Словения и Венеция. По късно групата планира да замине за Орегон.

Тод Сили възнамерява да ги съпровожда и занапред, и да зарадва любителите на фото изкуството с нови снимки от серията „Плуващите градове на Серинисима“.