Военните дирижабли по време на Първата световна война често летели на голяма височини, за да бъдат недостъпни за вражеската артилерия.

Когато летели в облаците немците изобретили спускаема кошница на кабел с дължина до километър.

Намиращият се в нея офицер чрез телефонна връзка коригирал курса на съда и давал команди за хвърляне на бомби.

Членовете на екипажа, много обичали тази работа, защото кошницата била единственото място където можело да се пуши.

Под ядрено оръжие обикновено се разбират бомби или ракети пуснати от самолет.

Съществуват ядрени артилерийски снаряди, които се изстрелват чрез артилерията.

Такива системи интензивно са разработвали в САЩ и в СССР, но след края на Студената война на практика всички ядрени оръжия за артилерията от двете страни са унищожени.

Това са думи на Наполеон изречени в Испания на 30 септември 1811 г., на съвещание преди щурма към дефилето на Сорос Сиера.
Императорът заповядал да се атакуват четирите испански батареи, които прикривали пролома с лека конница от 150 човека.
Генералите казали:
– Това е невъзможно!
Тогава Наполеон произнесъл знаменитата си фраза:
– Невъзможно?! Такава дума не зная!
От тази атака останали живи само дузина войници.
Интересното е, не че лека конница е атакувала артилерия, този подход десет години преди това е използвал и Суворов и то при много по-малки загуби, а това, че в битката против испанците действали поляци.
Много интересна национална политика е водил Бонапарт.

Насби при започване на Гражданската война работел в редакцията на „Блейд“ , стар, преуспяващ и много популярен седмичник. Той пуснал едно от писмата на Насби, с което осмивал жестоко привържениците на робовладелския Юг и с това ударил на златна жила. А Насби веднага се прочул.

Избрал този нов път, той нанасял всяка седмица удари на републиканците, привърженици на метежниците робовладелци от Юга.  Писмата му се препечатвали навред, от Атлантическия до Тихия океан, и се четяли с неудържим смях от всички.

По внезапност славата на Насби приличаше на взрив, обхващаш всичко. Скоро му предложили да поеме командуването на рота. Той се съгласи и вече се готвел да замине на фронта, но губернаторът на щата излязъл по-умен от политическите господари на немския поет Кьорнер и унгарския Петьофи, като отказал да подпише назначението на Насби и му заповядал да си остане у дома.

Той бил казал, че на бойното поле Насби ще бъде само един войник с една сабя, а у дома с перото си ще представлява цяла армия, при това с артилерия!

Насби се подчини и продължи да пише парливите си писма.