Тази опера днес е модерно класическо чудо. Тя присъства във всеки списък на съвремените чудеса. Обичана е толкова, колкото и „Конкорд”.

Прекалено малка, за да побере на сцената си някое голямо оперно произведение, а в същото време е доста „стара” за творение на съвремената архитектура.

Един шегаджия казва, че Австралийската национална опера е принудена  да използва „сцената в Сидни, докато оркестърът ѝ е в Мелбърн”.

Историята на това модерно чудо, отнело три години за компютърна обработка, за да бъдат изчислени бетоните криви, които младия архитект Йорн Утсон е скицирал в своя бележник. Те се преплитат с древния разказ, в който се говори как богинята Артемида сама поставя огромните мраморни греди на архитрава в своя храм, както и с информацията, че титаний и смола свързват сградата на операта, която е намек за новаторски технологии.

Когато се изкачвате в операта, усещането е подобно на това при изкачването на пирамидите.

Изпратен от Британския музей, Джон Търтъл Ууд търсел останките на храма на Артемида в Ефес. Били минали вече 20 месеца, а резултат още нямало. Но щастлива случайност го отвежда до място където се натъква на стените на храма.
Разкопките били спрени заради тридеседневния празник на Рамазан.
Мюдюринът на областта като чул за новооткритите орнаменти в Ефес пожелал да ги види. Когато видял намерените кръгли части на огромни колони и капителите, попитал Ууд от каква сграда са.
Археологът му отговорил, че са останки от стара джамия или църква на древните гърци. Обяснил му, че те не почитали един Бог, а много богове. Някои, от които били мъже, а други жени. Разказал му, че тази църква е посветена на  култа към една жена, чиято статуя висока 12 или 15 метра била издигната вътре.

Мюдюринът навел глава и се замислил. Нещо проблеснало в ума му и мъдро отсякъл:
– Аха, били са протестанти.
Ууд се опитал да му обясни, че протестантите съвсем не вярвали в идоли, но тъй като Мохамед бил неговия пророк, цялата работа за него останала като една голяма мистерия.