На небето хората почивали в красива градина. Наслаждавали се на прекрасните аромати от цветята и дърветата.
Изведнъж в градината влязъл един мъж и започнал да тича от цвете на цвете и жадно да поема аромата им. Учудено го гледат и един от присъстващите го попитал:
– Какво правиш? На къде си се разбързал? Имаш цяла вечност за това.
А той непреставайки да тича казал:
– Вие сте си добре, вечността е пред вас, но мен след малко ще ме изтеглят в реанимацията.

Малко момче, кой да се занимава с него? Качиха го на автобуса и го изпратиха на село. Там поне е хубаво и чисто. Природата тук е запазила омайващи си аромат и възраждащата си сила.
Селото се състои от няколко стари, но запазени къщи. Къщичката на любимата баба и строгия дядо се намира почти в самата гора, В нея са намерили подслон всякакви животни, храсти с горски плодове и най-различни гъби. А тя издигнала високите си дървета, облегнали стволове в небето, нежно простира сянката си наоколо.
Идеята да идат в гората за малини бе на братовчедките. Дори не го попитаха малчугана дали иска или не, но той се приготви с радост за предстоящото приключение.
Чичо Петър мъжът на леля му, пожела да ги придружи. Нали в гората има мечки,  взе си и пушката. Оръжието бе старо и малко ръждясало, но той го взе със самочувствие.
Компанията бързо навлезе в гората и намери малините. Унесени в брането никой не усети колко са навлезли навътре в гората.
Дора дочу, че в храстите има още някой, който сладко си похапва малини. Групата реши да го попитат за пътя, тъй като вече бяха разбрали, че са се заблудили.
Изведнъж храстите се разтвориха и всички изтръпнаха…там стоеше мечка. Късаше плодовете с листата и ги слагаше направо в устата, а после  изплюваше само листата.
Повече никой не видя нищо. Всички хукнаха през глава, а мечката там си и остана. Мъжът хвърли пушката и побягна пръв, сякаш имаше на гърба си криле, другите едва го догонваха.
По чудо се озоваха на шосето. Насреща им комшийката, връща се от съседното село. Дали поради уплахата или шала на главата против мухите, жената не позна чичо Петър. Даже го попита:
– Тук всички познавам, а теб за първи път те виждам. Изглежда не си тукашна?
Но когато дотичаха и другите, всичко се разбра. Е, голям смях падна..

Студено е… Сиво, мрачно и кално. Тъмни буци лежат зарити в снега…
Пътищата са заледени и не дават на ручейчетата да потекат. Под леденият юрган те набират сила и когато успеят да излязат на повърхността нищо не може да ги спре…
Носи се вятър, вестител на Пролетта. Той обикаля всяко ъгълче и смита стелещия се по покривите сняг. Раздрусва клоните на дърветата, сякаш им дърпа ушите, за да ги събуди. Изплаква разноцветното пране по балконите. Размесва всички краски и бои наоколо. Ласкаво докосва бузите на минаващите и гъделичка ноздрите им.
И всички вдишват от този безумен аромат на баба Марта. Усещат как в душата им се разпукват пролетни цветя….
Нежни и крехки кокичета с безразсъдна смелост, опиянени от Пролетта пробиват дебелия слой сняг, все още държащ спомена за Зимата. Те излизат нагоре покрити с шапка от сняг, застинала на главичките им, като брилянтови капки за награда….
Природата оживява и започва да диша с пълни гърди. Засуетили се минувачи, като миналогодишни листа, се движат по алеите на парка. Събират се и се пръскат, спират  и продължават….
Всичко се превръща в една весела и разюздена картина, окъпана от свежите локви на отминалия дъжд.

Скулпторите на Мотохико Одани поразяват със своята псевдодинамичност, за да ги разбереш, трябва да ги разглеждаш отблизо.
Мотохико е роден в Киото.  Завършил е Токийския институт и веднага след  дипломирането си е намерил призванието си, да създава необичайни „живи“ скулптори.
Вдъхновение японецът е почерпил от работите на големия майстор на „живи“ футуристични скулптури от края на XIX век, италианеца Умберто Бочиони.
Скулпторите на Одани са направени от различни материали, основно от парафин, стомана и армирани специални пластмасови влакна, които предават необичаен вид на отделни части от скулптурата, приличащи на развяващи се от вятъра нишки.
Скулптора смята, че днес е малко да бъдеш оригинален, трябва да имаш индивидуален стил и собствен почерк, тъй като зрителите са преситени от всевъзможни видове и жанрове в съвременното изкуство, непрекъснато плодящи се и то с невероятна скорост. Трудно ще заинтересуваш хората с нещо обикновено или приличащо на създадено от някой друг.
„Обикновеността“ на скулпторите на Мотохико Одани  не издават особен аромат, но по характерните си черти ярко се отличават от творбите на другите творци. Явно японецът твърдо следва своя творчески път, което съответства на това, което говори.

Съществуват много целебни растения, с които са се лекували нашите предци. По-рано растенията наистина са се използвали за лечение и искрено са вярвали в техните свойства. Сега всичко това изглежда несериозно. В епохата на търговията и технологиите, производителите се опитват да икономисат от всичко. Това не е отминало и чая. Какво пием, когато кипваме запечатаните ароматизирани книжни пакетчета, които ни продават в красиво илюстрирана опаковка?
Един от най-големите производители на чай в Русия в едно анонимно интервю е казал, че качествен чай не може да се продава, поради нерентабилността на производството му. За съжаление „чаените заместители“ заемат голяма част от рафтовете на супермаркетите. Качественият чай се оказва много скъп. Съответно населението е задоволено от евтини и некачествени стоки.
Специалистите съветват да се купува чай в насипно състояние. Така по-лесно може да се оцени съдържанието на това което се купува.
Много смятат, че един от основните показатели на чая е неговия аромат. Но аромат издават етеричните масла, които са добавени в него. Ние усещаме само изкуствените ароматизатори, които производителите щедро изсипват в чая.
Но дори и да успеете да надхитрите всички тези измамници, не си мислете, че сте намерили начин за решаване на всички злини.
Някои хора смятат, че зеления чай е вреден за хора със сърдечно-съдови заболявания. Тогава защо, за това не се споменава никъде?
Много от тези, които предпочитат чай от женшен, не знаят, че е противопоказен при онкологични заболявания. Жените навършили 50 трябва да се откажат от него, защото той повишава нивото на естрогена, което може да доведе до рак.
Ако дневната доза за течности е заменена от зелен чай, може да се получи отравяне на организма с полифеноли. Това са химически съединения, които могат да увредят черния дроб и бъбреците. Хора, които имат високо кръвно налягане, имат припадъци, язва или гастрит трябва да ограничат употребата на зелен чай. Той може да навреди и на хора с увеличена щитовидна жлеза. Кърмещите майки също трябва да го изключат от употреба, защото кофеина който се съдържа в него, ще предизвика безсъние на бебето.
Да пием ли зелен чай или не?
Специалистите съветват да се купуват сбор от билки в насипно състояние, това ще намали риска да се употребяват некачествени продукти. Най-добре си ги берете сами и ги изсушете правилно.
Най-важното при пиенето на чай си остава необходимата доза. Две чаши на ден са напълно достатъчни за да се усети оздравителния ефект.