Един от най-популярните продукти в света е сиренето. То се цени заради специфичния вкус и аромат. Принася голяма полза за организма.

Прекрасно се съчетава с вино.

Познаваме ли всички сортове сирена?

Днес ви представям френското сирене Pont l’Eveque.

За първи път това сирене се е приготвило през 12 век, но името, с което сега се нарича е получило през следващия век.

Това меко, непресовано сирене се приготвя от краве мляко. То е покрито с тънка гладка коричка в нежнокафяв цвят с налепи в бяло.

Миризмата му е ужасна. Имаш чувството, че това сирене може да полежи така някъде през вековете.

За да се избавите от миризмата, можете просто да премахнете кората му и след това да се наслаждавате на мекия му вкус.

Това сирене се произвежда в квадратна форма. Така по-лесно се отличава от другите видове сирена.

Pont l’Eveque подхожда за шампанско и червено вино. За сега цената му е все още много висока.

Някои си перат обувките, други ги оставят да се проветряват, но днес съм решила да ви покажа по-ефикасен номер.

Смесете две – три супени лъжици сода за хляб с етерично масло от чаено дърво, мента, розмарин и лавандула (една – две капки).

Нанесете сместа върху чорап и го сложи в обувките за една нощ.
Приятният и нежен аромат в обувките ще се запази за по-дълго време.

Етерични масла често се използват за справяне с различни заболявания. Те се добавят и към козметични продукти.

Но освен за това етеричните масла могат да се използват и за всевъзможни битови нужди, заменяйки вредната химия.

Използването на освежители във въздуха под формата на спрей е вредно за здравето.

Вместо това в тоалетната можете да сложите два неголеми камъка. Върху тях капнете сандалово или какво да е хвойново масло.

Ако повтаряте това всяка седмица, тоалетната ви винаги ще има свеж аромат.

Почти всяка нощ Виолета се събуждаше и скачаше от леглото си цялата плувнала в пот. Само силният топъл душ можеше да отмие ужаса, който преживяваше в съня си.

Едва дочакваше утрото. Тя се страхуваше да заспи, не искаше пак да попадне в кошмарите си. Но накрая пак се унасяше ……

Не смееше да погледне ръцете и краката си, беше покрила всички огледала в къщата, за да не вижда отражението си. Болестта ѝ бе отнела красотата, но тя още не се предаваше.

Момчил скоро щеше да се върне. Тя набра цветя от градината и ги сложи във вази на подходящи места. Домът се изпълни с нежен аромат.

Виолета не бе успяла да се свърже с Момчил по телефона, но Стефка я успокои:

– Милко се обади. Двамата с Момчил са добре и ще си дойдат след един ден.

Виолета реши да излезе и да се поразходи малко, без да има някаква определена цел.

Чувстваше изпълнена с енергия, готова бе да превземе света, да се справи със всяко изпречило ѝ се предизвикателство.

Докато се разхождаше забеляза неща, който до сега не ѝ бяха правили впечатление. Например, симетрията на еловите дървета край езерото.

Едва днес се разкри пред нея красотата на малката стара църква, чийто купол се протягаше към небесата.

Всички хора сякаш ѝ се усмихваха и я поздравяваха с кимване на глава. В очите им виждаше надежда, която я заразяваше.

– Въпреки всичко, – каза си тя, – винаги има надежда.

Спомни си какво ѝ бе казал Момчил малко преди да замине в командировка:

– Човешкият дух побеждава всякакви бедствия физически, умствени и духовни, опирайки се на Бога. Пред нас изникват множество предизвикателства, както и твоята болест, но има кой да ни помогне във всичко това.

– Да, – беше му казала Виолета, – Бог вдъхва оптимизъм, дава сила, въздейства на волята ни за живот, но преди всичко ни окриля с надежда.

– Бог води духа на човека – бе се засмял Момчил – само към победи.

Виолета бе спокойна и окрилена. Момчил скоро щеше да си дойде. Болестта не ѝ изглеждаше толкова страшна и тя се усмихна. Вдигна ръце нагоре и благодари за всичко на Създателя си.

През последната нощ се бяха отворили още няколко пъпки и излъчваха много приятен аромат. Те бяха станали толкова големи, че човек можеше да ги обхване с двете си ръце.

– Нали няма да се случи нищо лошо на дъщеря ми, – попита притеснено Жана.

– Не се безпокойте, вашият съпруг е сигурен в това, – каза Тони, той беше един от тези, които се грижеха за лилиите.

Докато говореше, той грабна малката Мими под мишниците и я постави внимателно върху едно от огромните листа на водната лилия.

– Не се страхувай малката, – каза Тони. – Това е само един малък експеримент.

Мими знаеше в какво се състои задачата ѝ. Вчера баща ѝ говори с нея и точно ѝ разясни нещата. Целта на експеримента бе да се докаже, че листата на растението са достатъчно силни, за да се задържи човек върху тях.

Мими предпазливо пристъпи към полюшващия се лист. Важното бе, да не допусне грешно движение.

– Знаех си! – плесна с ръце Маджаров. – Точно така стана. Детето с часове може да стои върху лилията без да потъне.

– Невероятно е, – каза Стоянова.- Как можете да обясните това?

– Тези растения са резултат от работата на гениален „инженер“, – започна да обяснява бащата на Мимето, професор Каменов. – От долната страна на листата има невероятна плетеница от жилки. Именно те правят листата толкова силни и издържливи. Тези листа биха могли да издържат и по-големи тежести. Мисля, че някой с тегло около 90 килограма няма да потъне.

Мими бе невероятно щастлива. Тя бе направила нещо, което никой друг не бе правил преди нея. Стоеше върху лист от лилия. Вероятно ако стъпваше внимателно по другите листа, щеше да прекоси езерото.

Какъв триумф. Баща ѝ бе доказал твърдението си.