Пролетните пъпки на белият бор съдържат към 0,4 % етерично масло, витамин В, витамин С, витамин К, каротин, дъбилни вещества, минерални соли, смолисти вещества, пиницикрин и други.

Листата на бора съдържат до 1 % етерично масло, в състава на което влизат до 46% а – пинен, до 3% камфен, до 28% З-пинен и мирцен, до 8% лимонен, до 3% оцимен, а също и борнеол и борнилацетат.

От листата на бора е изолиран и p-D-глюкозид, а също от иглиците и носещите ги клонки е получен ароматизатор с характерния и освежаващ аромат на горски боров въздух. В дървесината е установено съдържанието на протеини. Кората на бора съдържа значително количество дъбилни вещества, 3-хидрокси – 1 – (4-хидрокси – 3-метоксифенил) – 1-пропанол.

Семената на дървото съдържат до 26% мазно масло. Колофонът, остатъкът след дестилирането на етеричното масло, представлява смес от смолисти киселини, главно абиетинова киселина.

Етеричното масло, получено от иглите, има приятната миризма на съдържащия се в него борнилацетат до 11%, пинен до 40%, лимонен до 40% и други терпени.

Почти всички части и продукти от белия бор се използват за приготвяне на лекарства, но най-много пролетните пъпки, листата, етеричното масло, смолата, катранът и въгленът.

Пролетните пъпки са много известни в българската народна медицина и се използват като омекчително средство при възпаление на лигавицата на дихателните пътища, за улесняване отделянето на храчките, като загряващо средство при простуда, ангина, кашлица и други.

Листата на бора се употребяват като противоскорбутно средство във формата на замазка или сироп, а също и за получаването на етеричното масло, което се прилага като антисептично средство в емулгирано състояние за пулверизиране в стаи, където са лежали тежко болни, за освежаване на въздуха в театрални и киносалони.

Боровият балсам, който изтича от специално направените отвори върху стъблата на  белия бор, се състои от около 60—80% смолисти вещества, 15—20% етерично терпентиново масло, до 10% влага и се използва за получаване на терпентин.

То се използва за медицински цели, обработено с варно мляко и повторно дестилирано. Употребява се главно външно в мазила и линиментц като раздразващо средство за разтривка при ревматизъм, невралгии и други, като антисептично средство външно за инхалации при бронхит и други. Най-добре се ценят тези масла, които съдържат по-голямо количество оспинен.

Катранът, получаван чрез сухата дестилация от дървесинната част, се прилага в медицината външно като антисептично средство, особено в мазила против краста във ветеринарната практика, рани, а в много големи количества — в техниката.

Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация, се употребява като суровина за получаване на медицински активен въглен, които намират широко приложение във фармацията и медицината като абсорбентно средство при отравяния, хранителни инфекции, интоксикации и дриги. Етеричното масло, добито от листата и клонките на белия бор, се прилага нашироко и в парфюмерийната и козметичната промишленост.

При преработването на дървесината на белия бор в целулозните заводи се получава препаратът p-ситостерин, който се употребява като суровина за синтезирането на стериоидни полови хормони.

От белия бор се добива още корабна смола, борова вата, хартия, а от иглите — текстилни влакна. Тлъстото масло, получавано от семената, се използува в лаковата промишленост за получаването на безир и други. Дървесината на белия бор е особено ценна. Тя дава доброкачествен строителен материал и служи за най – разнообразни разработки, както и за гориво.

Нашата народна медицина предлага следната рецепта за чай от бял бор: Една супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Можете да си приготвите сами сироп от бял бор по следния начин: 50 г пролетни пъпки се наситняват и се покриват с 500 мл вряща вода, запарката се разбърква и се оставя да изстине, след което се филтрира и получената течност се смесва с 500 г небет шекер или с обикновена захар, след което на слаб огън при често разбъркване се сварява сироп. Към изстиналия сироп се прибавя пелен мед – 500 г. Разбърква се старателно до получаването на еднородна смес. Приема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно, преди ядене. Тази доза е подходяща както за възрастни, така и за деца.

Звуците и образите се манипулират много лесно, те имат вълнова природа, което позволява да се опишат математически и след това да се корегират. Извеждането на уравнения на миризмите е много по-трудно, поради сложността на стоящите зад тях химически явления.
Братята учени от Университета в Илинойс Куш и Лео Вершни са обявили за създаването на математически модели подсказващи дали тази или онази миризма добре ще се възприема от хората.
Изследователите са изучили широк спектър от миризми и на всяко вещество са дали оценка по скала от -5 до +10 въз основа на техните химични и физични свойства.
Всяка от оценките била въведена в база данни и по такъв начин братята  получили формула за потискане на специфична миризма.
За да се „изтрие“ неприятна миризма, е необходимо само да се разбера кои съединения дават противоположни показатели и в крайна сметка се „изчистват“.
За разлика от ароматизатори мирисът в този случай не се прекъсва от по-остър аромат, а се унищожават на химическо ниво. Според учените, набор от 38 вещества, могат напълно да „обърнат“ всяка миризма.
Братята се надяват да създадат на базата на своите математически модел устройството за генериране на „бяла миризма.“ Това е полезно, за да се подобри качеството на въздуха в затворени помещения, обществени места или превозни средства.

Транспорт, промишленост, мъгла, смог, замърсяване, каквато и да е причината, резултатът е един и същ, влошаване качеството на въздуха в градовете по целия свят. Въпреки, че съществуват различни способи  за борба с този проблем, Кемал Меатл е предложил да „отглеждаме“ собствен свеж въздух.
Своите изследвания Меатл е правел повече от 15 години, в 20-годишни здания, на площ от 15 хиляди квадратни метра и с 1200 растения. За подобряване качеството на въздуха в домовете ни той предлага три вида растения: арекова палма, вълчи език и дърво на парите.
Арековата палма е често срещано растение, което се отглежда у дома. Тя е отличен ароматизатор на въздуха през деня. Височина й достига до рамото  на човека  и е достатъчна, за да обогати с кислород  стаята. Тези растения са относително лесни за поддържане. В прашните градове като Делхи, листата трябва да се избърсват ежедневно, а в по-чисти градове веднъж месечно. Растението расте добре и в обикновените почви с торове. На всеки 3-4 месеца трябва да се изнася на балкон или в градината.
Вълчият език е растение за спалня. Тези растения добре се справят през нощта с въглеродния двуокис. За всеки спящ човек се препоръчват 6-8 растения, които да облекчават дишането.
Дървото на парите е отлично растение за почистване на въздуха в затворени пространства от формалдехид и други летливи органични вещества, отделящи се от различни строителни материали и предмети от бита.
Съмнявате ли се, че около вас трябва да има толкова зелени приятели?
Ето някои констатации, които могат да ви накарат да промените становището си. Установено е, че 42-процента е вероятността, след престой в такава сграда в продължение на 10 часа нивото на кислорода в кръвта ви да се увеличи с 1%. Производителността на труда на човека е 20% по-високи, отколкото в други сгради на града.
Проучването обаче разкрива някои намаление, за щастие, само положителни. Намалено е дразнението на очите сред работниците с 52%, с 34% респираторните симптоми, с 24% главоболието, с 12% – белодробни заболявания, с 9% – астма.
Това звучи абсолютно невероятно, но с 15% се намаляват разходите за енергия в сградата.