Имало двама порочни мъже в този свят. Единият от тях се покаял преди да умре, а другият не го направил. На първият заради покаянието му било отредено място сред праведните, а вторият останал сред грешните. Вторият се развикал:
– Това е неправда! И двата живяхме по един и същи начин, крадяхме, обирахме и вършехме всякакви низости. Защо той е сред праведните, а аз сред грешните?
Ангелите му отвърнали:
– Два дена след смъртта ти тебе те презряха и не те погребаха в ковчег, а трупа ти с въжета спуснаха в гроба.. Твоя съучастник видя всичко това и се закле да се отвърне от порочния си път. Той се покая и получи  и получи живот, чест и дял сред праведните. Ти също имаше възможност да се покаеш и ако беше го направил сега щеше да си добре.
Тогава грешникът им казал:
– Тогава позволете ми да отида и да се покая.
А те отвърнали:
– Не знаеш ли, че този свят е като шабат, а светът от който идваш е като навечерието на шабат? Ако човек не си приготви храна  в навечерието на шабат, какво ще яде на шабат! Не знаеш ли, че светът, от който идваш е като суша, а този тук е като море? Ако човек не приготви храната си на сушата, какво ще яде в морето? Не знаеш ли, че този свят тук е като пустиня, а светът, от който идваш е плодородна земя?Ако човек не приготви храната си в плодородната земя, какво ще яде в пустинята?
Човекът скръцнал със зъби и задъвкал плътта си, а после казал:
– Разрешете ми да видя славата на моя събрат.
На това те му отвърнали:
– Всемогъщият ни заповяда праведните да не стоят със грешните, нито чистите с нечистите.
Тогава той разкъсал дрехите си и отчаяно заскубал косите си.
Макар разкаянието да е възможно до момента на смъртта, всяко отлагане се смята за неуместно.

В горещия летен ден малко хора се отбиват в старата разрушена църква в селото. Тя някога е била голяма и процъфтяваща в многолюдното селце между Москва и Каломна.
По-късно църквата била унищожена и осквернена. Селяните разкъсали иконите, изпочупили пода, а самата църква превърнали в ремонтна работилница за трактори.
Случайно или не, но жителите на това село били застигнати от редица нещастия и болести. Самото селище запустяло и изчезнало
А църквата и до днес си стои. Изненадващо е , че църквата е разрушена, липсват северната и южната й страна, на земята се търкалят надгробни паметници, но тя е още там.
По стените са запазени стенописи на неизвестен гениален художник.
Въпреки всички оскърбления, куките забити в стените и прораслата коприва на пода, старата църква е още жива.
Сякаш някой живее в тази порутена сграда….
В очите на светиите изписани на стените се чете удивление. „Защо хората унищожават тази красота сред плодородната  земя“.
Въпреки всичко това, очите на ангелите и светиите от стенописите излъчват любов и доброта…..

Както и по-рано изкарваше с труд прехраната си и продължи да бъде все същият простодушен човек. Бе мислил и преживял толкова неща. Толкова много от най-хубавите си часове бе отделил, за да направи добро на хората. Сякаш бе разговарял с ангели и бе черпил от тяхната мъдрост.
Това личеше в кротката и разумна благообразност на всекидневния му живот, чието спокойно течение се движеше спокойно и равномерно. Не минаваше нито един ден, през който светът да не стане по-добър само защото този човек, скромен какъвто си бе, живееше в него.
Нито веднъж не излезе от руслото на собствения си живот и все пак се превърна в благословение за околните.  Чистата и възвишена простота на мисълта му, която в част от проявите си приемаше формата на безмълвно вършени добрини, се изяви и в речта му. Той говореше истини, които въздействуваха и оформяха начина на живот на ония, които го слушаха. Слушателите му навярно и не подозираха, че техният съсед и близък приятел, е нещо повече от обикновен човек. Той допускаше това най-малко от всички. И все пак, като ромон от планински ручей, устните му изказваха думи, които не бяха хрумвали на никое човешко същество.
Годините тичаха напред. Започнаха да се появяват бели кичури и да се пръскат по косата му. Благородни бръчки се издълбаваха върху челото му. Той бе остарял. Но не напразно. Мъдрите мисли в главата му бяха повече от белите косми върху й. Бръчките и браздите издълбани от времето бяха хрониките на мъдростта, изпитана в продължение на цял един живот.
Университетски професори и дори градски първенци идваха отдалече, за да го видят и да разговарят с него. На шир и длъж бе литнала вестта, че този прост земеделец има идеи различни от останалите хора. Идеи, добити не от книгите, а от нещо по-възвишено, сякаш бе беседвал приятелски с ангели всекидневно. Независимо дали бяха мъдреци, държавници или филантропи, той приемаше посетителите с оная мека откровеност, която бе характерна за него още от детските му години. Открито беседваше с тях за онова, което бе дълбоко скрито в неговата или техните души. Докато разговаряха, лицето му грееше с някаква мека светлина.
Когато заговореше излагаше пред хората каквото лежеше в ума и сърцето му. Думите му притежаваха сила, защото хармонираха с мислите, а в мислите личаха истина и задълбоченост, защото идваха от начина му на живот. Той не произнасяше празни думи. Те бяха думите на живота, изпълнен с добри дела и излъчваща любов. Бисери, чисти и прекрасни, бяха те, разтворени в тази скъпоценна напитка.
С блеснали от сълзи очи хората благоговейно гледаха този почитания човек и си казваха, че никога не имало лице така достойно за пророк и мъдрец, окръжен от ореола на белите коси. Изразът му на велика доброта сякаш приютяваше целия свят.

Много отдавна живял един свят човек. Благоухание от него достигнало до небето. Веднъж ангелите помолили Всевишния да направи подарък на този човек. Господ се съгласил, но първо поръчал на ангелите да разберат, какво иска самият той.
Слезли ангелите и попитали човека.
– Господ е решил да ти направи подарък, но преди това иска да знае какво искаш.
Светецът отговорил:
– Нищо не искам. Всичко, което съм желал е вече станало. Ако Бог е милостив да ми позволи да Го позная повече, нищо друго не искам.
Неговите думи направили голямо впечатление на ангелите.
– Искаш ли само с едно докосване болни да оздравяват?
– Не, нека Бог прави това.
– Да ти подарим такова красноречие, че когато заговориш грешниците да се каят.
– Аз се моля грешниците да се покаят, но тяхното покаяние е дело на Бога, а не на слабия човек.
– Ти със своите добродетели ще привлечеш хора към себе си и така те ще славят Господа.
– Но, тогава аз ще отвлека тези хора от Господа….
– Не можем да си тръгнем без да ти подарим нещо.
Светеца се оказал в затруднено положение.
– Няма какво да искам.Но ако е толкова необходимо и вие не можете да си тръгнете без да сте направили нищо, бих искал да правя добро, но без да зная за него.
– Добре, – зарадвали се ангелите, – където падне сянката ти, тя ще изцелява и възкресява.
– Бъдете добри към мен и ми окажете още една милост. Направете вратът ми неподвижен, за да не мога да се оглеждам и да виждам делата на сянката си.
Ангелите били потресени, но се съгласили. Милостта била оказана.
Вратът му станал неподвижен. Той ходил по света и там където се докосвала сянката му, увехналите цветя разцъфтели, изсъхналите ручеи се напълвали с вода, зеленина покривала пустинята, сълзите изсъхвали и се раздавал весел смях, радост преизпълняла сърцата….

Двама ангели пътешествали по земята. Спряли в един богат дом. Семейството било негостоприемно и не поканило ангелите в гостната. Вместо това за през нощта ги настанили в студеното мазе.
Когато ангелите си постилали да легнат, по стария видял видял пролука в стената и я запечатал. Когато другия ангел видял това, го попитал:
– Има ли смисъл да се помага на тези хора?
По-старият отговорил:
– Нещата не са такива, каквито изглеждат.
На следващата нощ нощували в много беден дом, но хората били много гостоприемни. Те разделили с ангелите храната си и им отстъпили постелите си. На сутринта ангелите намерили приютилото ги семейство да плачат над умрялата си крава. Това била единствената им крава, а млякото от нея бил малкото доход, с което преживявало семейството.
Младия ангел попитал по-стария:
– Как допусна да се случи това? Първият имаше всичко, а ти му помогна. Това семейство имаше много малко, подели всичко с нас, а ти позволи да умре единствената им крава. Защо?
– Нещата не са такива, каквито изглеждат – казал по-стария ангел. – Когато бяхме в мазето, разбрах, че пролуката в стената е склад със жълтици. Но собственикът на този дом беше груб и не правеше добро. Тогава запуших отвора така, че склада да не може да бъде намерен. Когато на следващата нощ още спяхме, дойде ангела на смъртта за жената на собственика и аз му дадох кравата вместо нея. Нещата не са такива, каквито изглеждат.
Ние не винаги знаем всичко. И дори ако имаме вяра, трябва да имаме и доверие, че всичко, което идва, е във наша полза. И то ще се реализира с течение на времето. Някои хора идват в живота ни и бързо си отиват, други стават наши приятели, а с трети се виждаме само за минута.