Жителите на село Swan Quarter в щата Северная Каролина през 1870 г. решили да си построят нова църква.
За нея избрали най-висоото място в околността, но собственикът на земята отказал да я продаде.
Църквата започнали да строят на друго място и работата по нея била почти завършена, когато се извила силна буря и станало наводнение.
Сградата била пренесена от водния поток на желаното от хората място, където ѝ „подхождало“.
Няколко години по-късно, хората успели да закупят земята под църквата от собственика. Разказва се, че собственика на имота „с трепереща ръка подписа нотариалния акт на църквата“.
Това е истинска история, за нея можете да прочетете на http://www.snopes.com/religion/floatingchurch.asp

Австралийското правителство е решило да не се използва терминът „окупиран“ по отношение на Източен Йерусалим. Това решение било предшествано от дебати в парламента, където главния прокурор от името на министъра на външните работи заявил, че правителството не приема този термин.
Въпреки това, сенатори възразили срещу него, защото през 2011 и 2012 г., Австралия е подписала редица международни актове, в които израелските квартали в Източен Ерусалим са наречени окупирана територия.
Сега министър на Австралия е решил, че отчитайки мирния процес, използването на този термин по отношение на Източен Йерусалим „е непродуктивно и неуместно“.
„Правителството няма да характеризира по този начин територия, чийто статут е предмет на договаряне,“ – заяви главният прокурор.

Джозеф Овертон е описал, как напълно чужди идеи на обществото се взимат от помийните резервоари на общественото презрение и в крайна сметка се закрепват като нормативни актове.
Интернет дава възможности за решаване на всеки проблем, той е така нареченият „Прозорец на възможностите“.
В пределите на този „Прозорец“ идеите широко могат да се обсъждат, открито да се поддържат, пропагандират и накрая да се закрепят законодателно. „Прозорецът“ променя своите възможности, той може да приеме и идеи съвсем чужди на обществения морал, напълно отхвърлени, но ги предлага на всеобщо обсъждане, натрапва в масовото съзнание и накрая побеждава. Те стават закон в обществото.
Това не е просто промиване на мозъците, а финна техника.
Вземете за пример нещо напълно безсмислено. Нека да бъде канибализъм, това е правото на гражданите да се изяждат едни други, това е буквално. В обществото се изгражда „бойно поле“ за проблема. Поставят се на външните фланговете плашила – специално поддръжници и противници на радикалния канибализъм. Реалните противници са нормални хора, които не искат да бъдат безразлични към проблема. Последиците описани от тях плашат голяма част от хората. В медиите се допускат всички с изключение на реалните противници.
След това учени и журналисти доказват, че в историята от време на време на хората им се е случвало да се ядат едни други и това си е съвсем нормално. В днешно време това можело да стане и популярно. Та нали сме толерантно общество, в което няма идеали, ясно разделение на доброто и злото. Общество опиращо се на всепозволеност.

И резултата не закъснява, появява се нов закон.

Какво да правим тогава, когато в обществото ни се натрапват налудничеви норми?
Ти смяташ, че сам не можеш да направиш нищо срещу това?
И си напълно прав, сам човек не може да направи нищо.
Но си длъжен да останеш човек. А човек с помощта на Бога може да намери изходен път и да реши какъв да е проблем.

Един полицай спрял кола, заради превишена скорост. На волана седял божий служител.
Докато полицаят пишел акта за глобата, служителят се опитал да му обясни:
– Хм …. бързам, много съм зает. Имам толкова много проблеми и не мога да се справя с тях. …. Вече нямам сили. Спя само по четири часа на ден. …. Нервите ми са се изпънали до скъсване……
Полицаят го погледнал и му казал кротко:
– Знаете ли и аз така живеех до скоро, докато не срещнах Исус Христос, – и му подал квитанцията.

Лал Бихари фермер от най-гъсто населения индийски щат Утар-Прадеш през 1976 г. се опитал да събере документи за получаване на кредит.
Но установил, че по официални данни е мъртъв.
Оказало се, че чичо му, който искал да заграби земята му, дал подкуп на чиновник, който издал смъртен акт на  Бихари.
Новоизпечения „мъртвец“ не скръстил ръце и започнал борба за възвръщане на нормалния си статус. Но това успял да направи едва през 1994 г.
След възвръщането си в лагера на живите Лал Бихари основал Асоциация на мъртвите хора, която помага на други индийци да си върнат статуса на живи. Такива хора се оказали много.