Проучване на изследователи от САЩ показа, че околната среда влияе на имунната система в по-голяма степен, отколкото наследствеността, особено в старческа възраст.

До това заключението изследователи от Станфордския университет са дошли, въз основа на сравнителен анализ на моно и двуяйчни близнаци. Първите от тях имат идентичен генотип, а вторите – 50 % еднакви гени.

В изследването са участвали 78 двойки еднояйчни близнаци и 27 двойки двуяйчни близнаци. Учените са провели биохимичен анализ на кръвта, за да се прецени състоянието на имунната система, анализът включва около 200 показатели.

Резултатите показали, че три четвърти от биохимичните параметри на кръв са били свързани с ненаследствени фактори, като например контакт с инфекциозни агенти и токсини, ваксинации, хранене и хигиена на устната кухина.

Колкото са по-възрастни участниците в проучването, толкова по-изразена е ролята на околната среда в техния здравен статус.

Това се дължи на пластичност на имунната система. Влиянието само един вирус или бактериална инфекция може сериозно да се отрази на състоянието на имунната система.

Ако имунната система работи правилно, тя бързо се адаптира към появата на патогени и условията на околната среда.

Тъй като процесът на адаптация се извършва непрекъснато през целия живот на човека, факторите на околната среда влияят върху здравето в по-голяма степен, отколкото наследствеността.

В гората няма ветеринарен лекар, а можи би това е за добро. В гората няма аптека, от човешка гледна точка. А кой лекува дивите животни?
Адаптацията на всеки вид го е научила на определени знания за билките и способности как да се избавят от раните. Личният опит на всяко животно се наслагва в наследствената памет.
Явно е, че и човек е придобил такива знания. До наши дни са се запазили рецепти на билкари и лечители. Тези знания за билките и отварите от тях не са резултат от научни лабораторни изследвания. А как са ги открили?
Понякога във всеки от нас се появява желание, вкусови предпочитания или отхвърляне на едно или друго растение, плодове и зеленчуци.
Устойчивостта на животните относно тяхното здраве е много по-голяма, отколкото при хората, но тя не е безгранична. За това зверовете и птиците прибягват до различни видове треви.
Така овцете, за да се отърват от чревните паразити ядат пелин. Куче охапано от змия в гората, намира трева, която действа като противоотрова. Животните различават растения, който действат слабително или предизвикват повръщане. Крави и коне ще прескочат, когато пасат, татула, бляна, горчивия репей.
Както винага „под ръка“ на животните е слюнката им, която е добър антибиотик. Кравата ближе току що родилото се теле, раненият звяр ближе раните си, а конете се ближат помежди си.
За да се избавят от паразити птиците се къпят в прах или сядат в мравуняк, където ги обработват мравките. По-големите животни живеят в сътрудничество с птици, които кълват насекомите по гърбовете им, в ушите и ноздрите им. Даже зъбите на крокодила се чистят от птичка.
Но въпреки съществуващата взаимна помощ, природата е жестока към тези, които са загубили силите си. Оцеляват и произвеждат потомство само по-жизненоспособните.

Днес зрението е много важно за доста животни, включително и човека.
Ето запознайте се с едни от най-страните очи в царството на животните. Например, четириочка.
Тази риба обитават в Мексико и Централна Америка.
Тя не е голяма. Стигат до дължина 32 см.
Храни се с насекоми, за това по-голяма част от живота си прекарват над водата.
Независимо от името, тази риба имат само две очи. Въпреки това очите са разделени с жилка и всяка половина има свой изглед на нещата.
Тази странна адаптация позволява рибата да вижда както под водата, така и над нея.

Устройството външно по нищо не се различава от обикновените очила. То е снабдено със система за регулирана на рефракцията и чрез него могат да се видят предмети на различни разстояния еднакво добре.
Устройството за корекция на зрението се явява високотехнологична разновидност на бифокалните очила. Само малката леща е заменена с прозрачна течност от кристали, която е интегрирана в долната част на главната леща.
Във всяка част на устройството е вграден микропроцесор, батерия и отвеждащи към кристалите кабели. Под влияние на електроенергия слоят LCD променя своята структура и спомага за корекция на близко разстояние, например, четене, бродерия, или просто да погледнеш в краката си, когато се движиш по стълбите.
За да се настроят кристалите е необходимо да се докоснат сензорите върху дъгите на очилата. Ако леко се чукне по сензора, очилата ще влязат в режим на автоматична настройка. С регулировката се заемат акселерометри, които отчитат накланянето на главата надолу. В този случай, човек натоварва очите си, поради честата адаптация.
За разлика от по-прости адаптивни очила, това устройство може да има лещи с различна форма.
А ето и част от недостатъците на това нововъведение: не е подходящо за всички случаи на късогледство и далекогледство, губи ефективността си, когато се потопи във вода, освен това батерията трябва да се зарежда на три дена, използването на электроника и микрокомпоненти оскъпява продукта.