Той е роден в Детройт на 23 април 1923 г. в неблагополучно семейство. Самостоятелно изучил в библиотеката латински и гръцки, логика и математика.

На 12 години за три дена прочел „Principia Mathematica“ и намерил в нея няколко спорни момента. За тях той писал на един от авторите на тритомника Бертран Ръсел.

Ръсел отговорил на Питс и му предложил аспирантура във Великобритания, обаче Питс бил само на 12 години. След три години той научил, че Ръсел ще чете лекция в Чикагския университет и избягал от къщи.

През 1940 г. Питс се среща с Уорън Маккулок и започва да се занимава с идеята на Маккулок за компютаризацията на невроните. През 1943 г. те издали книгата „Логическо изчисление на идеи, отнасящи се до нервната дейност“.

Питс положил основите на революционното представяне на мозъка като компютър, което стимулирало развитието на кибернетиката, теоретичната неврофизиология и компютърните науки.

Я Египет случайно е открит манускрипт с рецепти на великия Хипократ, който се смята за баща на медицината.

Значимостта на ръкописа е потвърден от експерти  в тази област. Находката е датирана към 6 век от нашата ера.

На откритият манускрипт е имало рецепта, чийто автор е Хипократ. Написан е на кожа, която по-рано са използвали за други записи. Явно материала, от който е направен манускрипта е бил много добър, щом са могли да изтрият предишните записи върху него.

Освен тази находка са открити и други документи, но тяхното авторство още не е изяснено. На един от тях били изобразени лекарствени растения, по-всяка вероятност присъстващи в документа.

Необичайната находка е направена по време на реставрацията на територията на библиотеката в древния храм св. Екатерина, който е основан през 4 век.

Учреждението приема посетители и сега. Там се съдържат най-различни исторически ценности на много езици.

На една от потъмнелите маси Панайот прикачи един към друг броевете на новите вестници, за които се бе абонирало читалище „Светлина“, на което той беше секретар и библиотекар.

В съседното помещения бяха шкафовете с книгите на читалищната библиотека.

Ако за първи път дойдеше ученик, будно селско момче или любознателен селянин, Панайот му препоръчваше:

– Първо прочети разказите и повестите на Иван Вазов, стихотворенията на Ботев, песните на Чинтулов, разказите на Георги Стаматов и Елин Пелин. Интересна е и сатирата на Стоян Михайловски, смешките на Михалаки Георгиев, Песните на Цанко Церковски. Тук има книги от Пушкин, Гогол, Лермонтов, Шевченко, Джек Лондон, Виктор Юго, Толстой, Тургенев, Горки, и много преводни автори.

Панайот видеше ли, че на някой му доставя удоволствие четенето, му казваше:

– Я сега вземи нещо от чуждите автори. Виж какви повести е написал Иван Петрович Белкин. Запознай се как в Русия се търгува с мъртви души. А тук ще узнаеш как дивото си остава диво – и му подаваше „Белия зъб“ на Джек Лондон.

Когато в библиотеката се събираха повече от двама души, Панайот изказваше „философските“ си мислите на глас:

– Учените много неща обясняват, но пред тайните на Библията вдигат рамене.

И като придобиеше вид на пророк, повтаряше  трите тайнства, които силно го бяха впечатлили:

– Как лети орел без да си маха крилете? Как пълзи змия по отвесна скала? Какви са неведомите пътища на жената към мъжкото сърце?

Понякога в библиотеката се отбиваше Дамян Бедния, да си вземе някоя книжка.

– Дай ми една, но нека да бъде тънка и с едри букви, – поръчваше си Дамян.

Веднъж, когато прочете „Книга за оскърбените и онеправданите“от Стоян Михайловски, Дамян каза на библиотекаря:

– Бай Панайоте, то наред със сиромашията, имало и друг свят на книгите, ама и той бил беден.

Романът на Владимир Набоков „Лолита“ първоначално е бил издаден на английски език в парижко издателство.

След това е преведен на руски от самия автор. Набоков се страхувал, че преводачът ще измени, обезобрази с неудачни изменения трудното съдържание.

Най-печалното в тази ситуация е, че Набоков по време на превода се разочаровал от руския език.

Звучи обидно за руския език, но всъщност превода е друг свят.

Това е просто добра адаптация и преразказ, но не и това, което е написал авторът, дори и писателят да владее свободно двата езика.

Барон Мюнхаузен е напълно реална историческа личност.

В младостта си той напуснал немския град Боденвердер и отишъл на служи като паж в Русия.

След това започнал кариера в армията и стигнал до чин капитан, а след това се върнал в Германия.

Там той се прославил с разказване на истории от службата си в Русия.

Например, влизането в Петербург с вълк впрегнат в шейна, вместо кон, който бил разрязан наполовина в Очаков; полудяла шуба или черешово дърво, което растяло на главата на елен.

Тези истории, а също и съвършенно нови, били преписвани на барона от други автори. Така те помогнали за появата на Мюнхаузен като литературен герой.