Борислава бе навела глава и задълбочено мислеше. Явно нещо я смущаваше.

– Не разбирам, как е възможно да съществува плутоний в природната среда, – каза Борислава.- Това физически е невъзможно.

– Какво се учудваш? – засмя се Алекс. – Плутоният се среща навсякъде в природата. В случая не мога да си обясня само голямата му концентрация.

Изведнъж Алекс подскочи:

– Мисля, че знам отговора.

Борислава го погледна недоверчиво.

– Чувала ли си за Окло в Габон? – попита Алекс.

Борислава поклати глава.

– В началото на 70-те френска експедиция открила несъответстващи пропорции изотопи в няколко уранови залежи. Разликата била малка, но благодарение на нея разбрали, че нещо е станало с урана, – започна въодушевено обясненията си Алекс.  – Първоначално помислили, че пробата е замърсена, но това било невъзможно. Единственото логично заключение било, че природното ураново находище е достигнало критична точка.

– И се е достигнало до верижна реакция, – каза бързо Борислава. – Май някъде четох за това.

– Да, – съгласи се Алекс. – Природен ядрен реактор, който действал като атомна централа. В него имало всички необходими елементи. Гориво под формата на концентриран уран-235. Имало е и вода, която е действала като регулатор, за това верижната реакция не е достигнала до експлозия. Освен това в скалата не е имало неутронни абсорбенти, които да предотвратят достигането до критичната точка.

Борислава бе зяпнала с уста и внимателно слушаше. Тя умееше да се концентрира и да извлича максимум знания от чутото.

– Водата, която е достигнала до урановите залежи, – продължи обясненията си Алекс, – е била с висока концентрация на калций, който е играел ролята на контролните пръти в атомната електроцентрала. Освен това водата е охлаждала реактора достатъчно, за да се поддържа верижна реакция.

– И колко е продължила тази верижна реакция? – попита Борислава.

– Много, – усмихна се Алекс, – повече отколкото можеш да си представиш.

– И ти мислиш, че тази руда е друг ядрен реактор, подобен на този открит в Окло? – попита Борислава.

– Има разлика, – каза Алекс. – Тази руда е достигнала критичната си точка съвсем скоро. В противен случай плутония би се разпаднал. Предполагам, че  рудата е на прекалено много години, което според геологическите представи е едва вчера.

Борислава го изгледа смаяно.

– Възможно ли е има и други природни реактори, да кажем по-млади? – попита Борислава.

– Съмнявам се, – махна с ръка Алекс. – Ако има такива изобщо, те са дълбоко в земната кора.

Чистоплътността е един от показателите на нашата цивилизация. Ако преди няколко стотин години, редовното пране и миене са се разглежда като привилегия или прищявка, то днес човек да ходи с непрани дрехи е неприлично.
Защо да перем дрехите си използвайки предимно химически препарати? Не може ли без това?
Лиза Мари Бенгтсон завършила едва вчера, а сега дизайнер сериозно се е замислила над тези въпроси. Това довело до създаване на „Bye Bye Laundry“ или „Довиждане пералня“.
Новото въведение включва вместо миещи препарати и автоматични перални обикновени закачалки за дрехи. Вместо редовно пране на дрехи в пералнята, изразходвайки средства и време, Лиза препоръчва да ги държите между периодите на интензивно използване в специални стелажи, съчетани с контейнер, пълен с активен въглен адсорбент. Според дизайнерът, свежи дрехи могат да бъдат поддържани, ако ги спасите от характерен мирис, натрупани по време на носенето.
Всяка дизайнерска закачалка се състои от телена закачалка и дървена основа, на която се закача стъклена камера. В нея се намира активен въглен специално обработен с кислород, за да увеличи порьозността и възможността за улавяне на миризмите.
Ако няколко дена дреха се държи на такава закачалка, миризмите от нея ще изчезнат и тя ще бъде свежа. Тук не става въпрос за дрехи замърсени с видими петна, отнемането на миризмата едва ли ще премахне петната.
Всичко това за сега е проект, но може скоро да излезе и на пазара.

С помощта на определен мирис можем не само да подобрим настроението си или да се отпуснем след тежък работен ден, но и да контролираме човешката психика и впечатлението, което произвеждат едно или друго помещение.
Отдавна в Япония се използват определени аромати, за да се стимулира работата в офиса. Сутрин се впръсква  лимон, към обяд нежен цветен аромат, а вечер евкалипт.
С помощта на ароматизатор могат да се скрият недостатъците на дизайна. Ако в дома ви или офиса има твърде агресивни цветове, като много ярко червено, добавете масло иланг – иланг. Оформената в хладна гама цветове стая, може да се стопли с аромат на лавандула. Искате ли да развеселите скучаещите си служители? Използвайте уханието на грейпфрута.
Както виждате не всичко е толкова трудно, колкото всъщност изглежда.
С помощта на различни етерични масла, дома може да се раздели на няколко части. Дори и една стая може да бъде разделена на няколко функционални зони. На мястото за почивка обикновено се избира някакъв разслабващ аромат, за работния кът концентрираща миризма, а за кухнята освежаващо ухание.
Ако миризмата в помещението не ви харесва, можете да го премахнете чрез абсорбент. Сега се продават специални овлажнители, които поглъщат миризмата. Ако не разполагате с такъв използвайте влажни кърпи или активен въглен. Последният много добре се справя с лошия дъх в шкафовете и хладилника.