В древни времена в Япония са използвали фенери направени от бамбук, а вътре слагали запалена свещ.
Един слепец отишъл на гости на свой приятел. Окъснял и приятелят му предложил фенер, за да се прибере в къщи.
– На мен фенер не ми е нужен, – казал слепецът, – светлината и тъмнината са еднакви за мен.
– Зная, че не ти е нужен фенер, за да виждаш пътя, – казал приятелят му, – но ако тръгнеш без фенер, някой може да се блъсне в теб. По-добре го вземи.
Слепият тръгнал с фенера. Повървял малко, но някакъв човек се блъснал в него.
– Гледай къде вървиш! – извикал му слепецът. – Не видя ли фенера?
– Приятелю, той е изгаснал, – казал му другият.

Да, всеки притежава сърце в своите гърди, ала когато то е празно – без вяра, то каква полза от него!

Японски рибари, които ловили японска жълтоопашатка, успели да хванат гигантски калмар, тежащ около 163 кг.
Сигенори Гото и неговия екипаж ловили около северните брегове на Япония. След 30-40 минути рибарите видели, как от дълбините се надига нещо „червено-кафяво“ По-рано те не са виждали такова нещо. В лодката настъпила суматоха и всички започнали да викат:
– Гигантски калмар! Огромен калмар!
Калмарът, който се оказал самец, успял да излезе от водата и се повлякъл след лодката. В резултат на това животното  загубило най-дългото си пипало. Калмарите имат пет пипала едното, от който е най-дълго. Гото заявил, че предпочита да остави калмара в лодката на безопасно място, но рибарите нямат умения за залавяне на гигантски калмари, за това и животното е пострадало.
След това калмара бил предаден на биолозите. Експертите смятат, че общата дължина на животното е около 8 метра. Ако калмара се бе оказал по-малък, рибарите можеха да го изядат, но ги отблъсквала миризмата на амоняк.
Калмарите са от главоногите. Техни представители се срещат във всички климатични пояси. Повечето калмари не са по-дълги от 60 см. Представителите на гигантските калмари могат да достигнат до 10 метра, въпреки че учените са за фиксирали и по-дълги екземпляри.

Образуван в резултат от японското земетресение и цунами боклук с размерите на Тексас скоро ще достигне западното крайбрежие на САЩ.
По приблизителни изчисления на учените, изкуствен остров с площ 700 хиляди квадратни километра, състоящ се от боклук и отломки от разрушени сгради, тежи не по-малко от един милион тона.
Всичкият този боклук е вече между Хаваите и Калифорния и бавно плава към Голдън Стейт, бреговете на който са на не по-малко от 3 хиляди километра разстояние.
Информационната агенция Fox News го е нарекло „отровното чудовище“. Освен това в Тихи океан са пръснати милион тона боклук. Ако си представим, че всичко това се присъедини към получелия се остров от боклук, площта му ще надхвърли тази на САЩ, а теглото му ще достигне 5 милиона тона.
Островът от боклук съдържа почти всичко: счупени лодки, отломки от домове, части от електроуреди и много, много други предмети.
По оценки на Министерството на околната среда в Япония, цунами отмива в Тихия океан около 5 милиона тона боклук и отломки. Въпреки това, в океана няма повече от 30% от тях. Другите лежат на дъното около бреговете на Япония.

В Япония и Южна Корея на 14 февруари празнуват празник различен от този, които се отбелязва в западните страни.
На този ден само жените правят подаръци на мъжете, в повечето случаи това е шоколад.
През 1980 г. асоциацията на сладкарите в Япония успешно стартирала нов празник на 14 март, така наречения „Бял ден“, когато жените очакват подаръци от мъжете, които трябва да са по-цени от получените предния месец.
В допълнение към тази дата корейците измислили „Черен ден“ – 14 април, когато никой на никого не подарява подарък, но хората отиват на ресторант и ядат черна юфка в знак на траур за самотата си.

Терминът е предложен през 1989 г. от френския учен Роджър Брюне за обозначаване на най-развития икономически район в Европа.
Брюне разделил Европа на активни и пасивни райони. Нарекъл индустриално развитата част на Европа „Boom Banana“ – „преуспяващ, процъфтяващ банан“. Синият цвят в заглавието показва цвета на знамето на обединена Европа.
“ Синият банан “ е определена територията на Централна Европа с изключително икономическо значение, превишаваща американските Босваш, Чипитс, Сансан или азиатските крайбрежни мегаполиси в Китай и Япония. Това е най-гъсто населената част на Европа, около 110 милиона души. „Синият банан“ се е формирал в естествените условия на пазарната икономика, а не от работата на някой орган.
Северният край на „Синият банан“ покрива старите центрове за добиване на стомана и въглища около Манчестър и Бирмингам. По-нататък минава през Великобритания и Лондонската агломерация. Своя завой „бананът“ прави като минава през северната част на Белгия, южната част на Нидерландия, Рандштад, Рурския регион, а също Дюселдорф и агломерацията на Кьолн-Бон.
По-нататък заедно с река Рейн включва Франкфурт на Майн и Рейнско-Майския регион, след това през метрополитенските ареали Рейн-Негър и Щутгарт се отправя през Швейцария и отива на северо-запад в Италия, в градовете Торино, Милано и Генуа.
При разработването на тази идея е предложен модел на така наречения „златен банан“. „Златният банан“ се образува от „Синият банан“  с крайбрежието на Средиземно море (с градовете Ница, Марсилия, Монпелие и Барселона) до Валенсия, Испания.