Когато съм гладна, изпрати ми човек, който мога да нахраня, а когато поискам да пия, покажи ми този, който мога да напоя.
Когато ми е студено, изпрати ми някой когото мога да стопля. Когато съм тъжна, изпрати ми някой, който мога да утеша.
А когато кръста ми стане прекалено тежък и не мога да го нося, и се нуждая от помощ, а наблизо няма никой, който да облекчи товара ми, изпрати ми някой, който заслужава любов, както и аз, на когото да послужа.
Когато ми е нужно време да седна до някого, а на сърцето ми е тежко, срещни ме с някого, на когото да се усмихна.
Когато съм плаха и несигурна, изпрати мо някой, когото да похваля.
Когато ми е нужна подкрепа, покажи ми човек, за когото да се погрижа, а когато  се нуждая от разбиране, изпратими някой, когото ще разбера.
Когато мисля само за себе си, обърна мислите ми към този, който е добър.
Кгато обеднея, прати ми нуждаещ се.
Когато очите ми престанат да виждат святите неща, помогни ми да видя Христос в очите на всеки, на който подавам храна.
Майка Тереза

Живот сред смъртта, рай сред ада, вест която трудно можем да разберем с ума си, по-лесно ще я уловим със сърцето. Когато ни овладее всекидневната суета и с неизпълнимите обещания, равнодушие и умора или когато се сблъскваме с болести, насилия, предателства, нещо вътре в нас ни подсказва, че това не е края, че има и нещо друго, много по-голямо, което изцелява, утешава и обнадеждава.. После може да се появи чувство, макар и за минута, че сгъстените облаци скриват слънцето и че във всичко ставащо има цел и смисъл. В такива моменти е много важно да уловиш усещането и да почнеш да търсиш отговор. В противен случай суетата и злото ще свършат своето дело. Ще внушават идеи за безсмислеността на ставащите неща, ще отнемат силите и ще убият надеждата.
Всеки, който не е падал като жертва на отчаянието и чийто живот не се е превърнал в още по-безсмислено съществувание, живее с надежда за по-светло бъдеще: „Някой ден ще стана по-добре…ще изчезнат проблемите….ще утихне душевната болка…всички ще ни разбират и ще ни обичат“.
Но това „някога“ ни води в бъдещето, в областта на възможното, отвлича ни от настоящето и реалното. То има реални шансове да се превърне в „никога“, ако ние се предадем и престанем да търсим отговор днес и сега.
Изглежда Голгота и трите дена до възкресението са станали истинско изтезание за тези, които не са се постарали да разберат думите: „Царството Божие е сред вас“ или повярвайте на пророчествата за Христос и неговото възкресение.

Наистина трябва да престанем да търсим живия между мъртвите. Време е да спрем да блуждаем в гробището на греха, болестта и неуспеха и да заживеем възкресенски живот.
Не трябва да бъдем играчки в ръцете на съдбата. Живота ни не е произволно сплетена мрежа от събития и обстоятелства. Бог има конкретен план за нас. Той ни е подготвил такова откровение, с което ще благословим целия свят. Но ние никога няма да разберете това, ако не се обърнете към Него.
Затова и дяволът със всички сили се старае да съсредоточи вниманието ни върху проблемите в този живот, така иска да ни откъсне от живото слово на Бога. Той не иска да знаем, че върху нас оказва влияние възкресението на Христос. Само мисълта за това го хвърля в ужас.
Не позволявайте да бъдете вързани в погребалните дрехи на вчерашния грях. Вие вече не сте мъртви Излезте от гробовете и започнете да живеете новия възкресенски живот.

Веднъж Неофит разговарял с един приятел атеист.
– Казваш, че си станал християнин?
– Да.
– Тогава сигурно знаеш много за Христос. Кажи ми в коя държава се е родил?
– Не знам.
– На колко години е умрял?
– Не знам?
– Колко проповеди е изнесъл?
– Не знам.
– Много малко знаеш за човек повярвал в Христос.
– Вие сте прав. Срам ме е, че не знам много за Него. Но аз знам това, че преди три години бях алкохолик, имах дългове, бях се разделил със семейството си, жена ми и децата ми се страхуваха от мен, когато се прибирах в къщи, а сега не пия, върнах си всички дългове. И всичко това благодарение на Христос Това е, което знам за Него.

В Ватикана е намерен древен ръкопис, който хвърля светлина върху обстоятелствата около раждането на Исус. Документът е написан в първо лице единствено число. Американският учен, който е дешифрирал текста предполага, че авторът е видял със собствените си очи Христос.
Това е един уникален исторически документ лежал повече от 250 години в архива на Ватикана. Текстът е озаглавен “ Откровение за влъхвите“. Той е написан на сирийски, който е диалект на арамейски.
Ръкописа е преведен от английският професор по религиозни изследвания от университета в Оклахома Брент Ландо. Според него, това е копие, написано през III век. То се е появило сто години преди появата на евангелието от Матей.
Съгласно древният документ, влъхвите принесли дарове на младенеца са десетки. Освен това мъдреците са дошли от Штар страна, която преводача отъждествява с Китай. В документът е казано, че влъхвите се явяват потомци на Сит – третия син на Адам. Те били мистици от секта, в която са „се молили в тишина“. Авторът описва подробно ритуалите и обредите им.