В Диеп Франция се състояло тържественото откриване на паметника на Камий Сен-Санс, на което присъствал и самият композитор.
Сен-Санс се отнесъл с голяма ирония към събитието:
– Какво да се прави, трябва да се смиря с това, че не съм човек, а паметник. Очевидно диепчани толкова мразят музиката ми, че просто са се изморили да чакат смъртта ми и така ме карат да престана да пиша.

Защо в някои страни отношението на народът към управляващите прилича на жена, искрено вярваща, че „ако я бият, значи я обичат“. Знам какво си помислихте, но не това имах в предвид.
Нека да вземем например, Централната африканска република и нейният президент, а след това и император, Жан Бидел Бокаса.
Той обичал народа си силно – пържен, със сос, печен ….
Готвачът на Бокаса виртуозно готвел човешка плът. Често на императорската маса попадали политически противници, министри в опозиция и опасни военни хора, които били трудни за преодоляване.
Така под специалния надзор на императора активно се работело с малолетни и непълнолетни.
През януари 1979 г. в столицата Банги протестирали ученици за това, че ги карали да купуват скъпо грозна униформа от личната фабрика на Бокаса. Били арестувани повече от сто деца на възраст между 6 и 16 години. 40 от тях императорът заповядал да се изпратят в кухнята, а останалите вързани сложил легнали на площада пред двореца и лично премина през тях с камион.
Това била последната капка на търпението. Не, народът не се разбунтувал. Хората стояли в безмълвно възхищение.
Но Франция, бивш суверен на страната, решила да положи край на тези кулинарни излишества. През септември 1979 г. френски десант завзел Банги и свалил императора гастроном.
Истината е, че нямало съд, човекоядецът спокойно си живеел във Франция в собствен замък, а през 1986 г. била отново издигната кандидатурата му за поста президент на Централната африканска република. И народът всячески приветствал завръщането му.
Но как така? При него имало ред. Да хората били изяждани, бичувани и живи закопавани. В страната имало страшен глад и чудовищна безработица, но той бил истински император.
Преизбирането на Бокаса не станало. Неговият черен дроб се оказал много по-умен от народа на Централната африканска република и с доста мъка и болка прекратил съществуването на собственика си в края на 1986 г.

Електричеството може да се продават точно като всяка друга стока. Това е характерно за електрически взаимосвързани мрежи от различни страни, особено в Европа, поради което е лесно да се продаде “ излишък“ или купи допълнително електричество.
В зависимост от търсенето – тази стока се търгуват на фондовата борса като специални запаси. В Европа този пазар се нарича Европейска енергийна борса. Но през последните години в Европа, има постепенен преход към възобновяеми енергийни източници – като вятър, вода, слънце и растения. Членки на ЕС изразходват значителни средства за изграждане и развитие на такива електростанции, в резултат на което тези видове енергия могат да бъдат по-евтини в сравнение с традиционните горива.
В края на 2012 г. Европа бе изправена пред капризите на природата. Няколко седмици бушуваха силни бури и гръмотевични бури. И въпреки, че за населението това е било доста неприятно, за две и три възобновяемите източници на енергия ситуация е била много благоприятна.
Вятърните електроцентрали във Франция и Германия са показали най-висок ръст на производство на електрическа енергия. Централите са работили свръх своите възможности, за да се поддържа нивото на водата в язовирите под критичното ниво.
Развитие на електроцентрали не е довело до намаляване на добиването на традиционни горива, което води до пренасищане на електроенергия. И както всеки друг обмен, когато предлагането надвишава търсенето, купувачи не са намерени.
Обикновено в такива ситуации падането на цените стига нулата. Но поради факта, че се увеличава производството от вятърна  и хидро енергия, както и отпуснатите държавните субсидии, спомага производителите на възобновяема енергия да продават на цена със знак минус и въпреки това да получат печалба. Необичайната ситуация е довело до факта, че мегават час струва минус няколко стотин евро.

Национален институт по статистика и икономически изследвания на Франция изпратил в Корсика писмо адресирано до Наполеон Бонапарт.
Писмото е било изпратено заедно с хиляди други подобни до новорегистрираните фирми, представляващи френския малък бизнес.
Известие до Бонапарт дошло на адреса на къщата, която се намирала в непосредствена близост до музея на Наполеон, на улица Сен Чарлз. Там Бонапарт се е родил и живял девет години.
Получилият писмото го върнал обратно, като написал на плика, че получателят е починал и препоръчал писмото да се изпрати на Св. Петър.
Когато писмото стигнало във Франция, то било отделено, защото не намерило своя получател.
Как името на Наполеон е паднало в Статистическия институт не е известно. Предполага се, че някой от служителите на офиса го е внесъл в базата данни, за да се пошегува.

През 1793 г. във Франция обвинен в държавна измяна бил арестуван Томас Пейн. Той е английско-американски политически деец, автор, политически теоретик и революционер. Публикува два много влиятелни памфлета в навечерието на Американската революция, които служат за вдъхновение на патриотите по време на обявяването на независимостта.
Наричан е „Майстор на корсети по занаят, журналист по професия, с уклон на пропагандист“.
Освободен е година по-късно.
След публикуване на книгата си “ Векът на разума“, която е написал в затвора, Пейн е наречен Антихрист. В нея той подкрепя деизма, разума и свободомислието. Също така, изказва аргументи срещу организираната религия и християнската доктрина в частност.
През 1809 г., той умира в бедност в Ню Йорк. На погребението му присъствали само шест човека, тъй като той е бил подложен на остракизъм, заради осмиване на християнската религия.