Тя беше от многобройните работнички, които  по цял ден на тънките си крачета събираха храна за мравуняка. Всяко малко парченце бе неоценимо лакомство през студените зимни дни, когато наоколо всичко ще бъде бяло, а вятърът безпощадно ще фучи, опитвайки се да обърка и заблуди всяко непредпазливо подало се насекомо.

Слънцето препичаше изобилно, но мравката бързаше. Други и бяха казали, че на близо има нива. Тя беше скоро ожъната, но от класовете се бяха отронили не едно и две зърна.

Малко зрънце се спотайваше между стърнищата. То се отрони от един клас, защото искаше да избяга. Бе слушало не един път приказки, че класовете ги отнасят заедно със зърната, след това ги отделят едни от други, а зърната мелели на брашно, от който месят пухкав бял хляб. Бе чуло, че някои от класовете се ронели още на нивата и така не всички зърна отивали в мелницата. Тогава то полюбопитствува:

– А какво става с тези, които остават на нивата?

– О, те загиват затрупани от земята под снежната пелена на снега!

Сърцето на малкото зрънце се сви от болка и мъка. Някъде от страни се обади един стар трън:

– Те умират, но от тях израстват нови класове пълни със зърна.

– Колко е хубаво това!

И зрънцето се замечта. Видя се в непрогледния мрак на черната земя. Заспа затрупано под завивката на пухкавия сняг и след време се събуди. То беше нежно стръкче протягащо ръст нагоре. Мина време и в него зашумяха безброй гласчета. Това бяха малките зрънца.

А сега лежеше на голата земя и си мислеше дали ще се сбъдне всичко, което бе видяло.

Мравката радостно опря крака в нивата и си каза:

– Най-после стигнах! Ще си почина малко и ще го намеря….зрънцето за моя мравуняк.

Докато си почиваше погледа й бе прикован от зрънцето, което лежеше близо до нея. Радост изпълни сърцето й.

– Какво ще правиш с мен? – попита зрънцето.

– Ще те занеса в мравуняка, а там ще послужиш за храна през зимата, – отговори мравката.

Едри сълзи закапаха от очите на зрънцето.

– Моля те, покажи ми милост. Ако се изпълни най-голямото ми желание, ще се върна при теб не само, а със сто такива като мен.

Така и стана.

В последните години се появиха много устройства за готвене, които използват слънчева енергия и всички те работят на един и същи принцип, концентрация на светлините лъчи. Също така, широко се използват вакумни тръби за топла вода, работещи на принципа на термоса, ефективно събиране и задържане на топлината.
Създателите на GoSun са обединили тези две технологии и са получили устройство за готвене във вакумна тръба, задържаща около 90% от събраната топлинна енергия, което позволява тръбата за няколко минути да се загрява до 280 ° С.  Само за 20 минути на GoSun можете да приготвите различна храна, без да използвате някакво допълнително гориво.
GoSun е лесна за инсталиране. Две сгъваеми повърхност от анодизиран алуминий събират светлина от всички ъгли, лъчите се концентрират върху стъклена вакумна тръба, където се абсорбира слънчевата енергия и се използва за готвене. За разлика от други слънчеви пещи, GoSun не изисква точно позициониране спрямо слънцето и може ефективно да събира светлина още в първите часове след инсталацията.
Самата вакумна тръба е направена от стъкло, в нея има зона на понижено налягане, изпълняващо функциите на термос. Вътрешния слой за събиране и поглъщане на светлината е направен от алуминий. Неръждаема стомана се използва за топлопредаването и за улавяне на инфрачервеното излъчване.
Това, че устройството може бързо да се нагрява, значително разширява възможностите му. В него може да се пече хляб, сладкиши, месо, да се задушат зеленчуци, да се свари кафе и да се кипне вода без достъп до електрическата мрежа, както през лятото, така и през зимата. Загряването на вакумната тръба до температури над 250 ° C запазва храната топла за часове, дори и след залез слънце.

Една продавачка на плодове си купила Библия и започнала да я чете. Благодарение на това тя се обърнала към Бога и станала християнка. Седейки зад щанда, цялото свободно време го използвала за четене на Библията.
Веднъж един господин я попитал:
– Какво четете?
– Божието Слово, – казала продавачката.
– А кой ви е казал, че това е Божие Слово? – попитал подигравателно господина.
Продавачката погледнала мъжа и на свой ред попитала:
– Можете ли да ми докажете, че тази светлина там горе е именно слънцето?
– Да ви докажа?- изненадано попитал господина. – Защо? Най-доброто доказателство е това, че то ме грее и аз виждам светлината му.
– Да, – казала жената, – най-доброто доказателство, че тази книга е Божие Слово е това, че тя храни, стопля и освещава моята душа.
Йохан Хердер е казал: „Никоя книга на света не донася на човека толкова много радост, както Библията; както децата слушат гласа на своя баща, така вярващите чуват Бога“.
Божието Слово е като живо семе. Проповядвано и само чуто То е безполезно, защото не принася плод в нашите сърца. Според указанията в него трябва да поправяме живота си.
Доколко човек е зрял, стабилен, устойчив и силен зависи от това, колко време е прекарвал в молитвено изучаване на Библията.

Слънцето прежуряше безпощадно. Листата на дърветата се бяха свили, сякаш  искаха да запазят последната влага останала в тях. Хората минаваха и всеки търсеше сянка.

Само две жени стояха и се гледаха. Познаваха се много отдавна, но не бяха се виждали дълго време. За тях жегата не съществуваше, имаха да си кажат толкова много неща.

Сребърни нишки се прокрадваха в косата на едната, но другата не се бе оставила на „милостта“ на времето и бе боядисала косите си в червено.

– Тогава бях сама, – каза червенокосата, – дъщерята се беше омъжила, а със сина ти знаеш, не се виждахме изобщо…..Направих голяма глупост.

Приятелката й я погледна учудено, но не каза нищо.

– Той идваше често да ми помага в магазина, продължи червенокосата. Хората започнаха да говорят…. и се оженихме.

– Не си сбъркала, – пое дълбоко въздух другата, – самотата е страшно подтискаща.

– Той е добър човек и с него се разбираме, но майка му е зла. Навсякъде се вреше и ни раздели. Сега съм при сина помагам му за децата. Жена му отишла в Гърция на работа.

Другата жена я погледна нежно и успокояващо, наведе глава и тихо каза:

– „Няма праведен на земята, който да прави добро и да не греши“.

Двете жени се прегърнаха. Утехата кацна на рамото на червенокосата и тя се усмихна….

Два часа след обяд. Слънцето немилостиво жареше всеки осмелил се да се покаже навън, а по-съобразителните са заели вече местата в близкото кафене.
Вратата на заведението се отвори и вътре пристъпи човек с табелка на гърдите: „Аз съм глух по рождение, купете си играчка от мен. Няма какво да ям.“
Той спираше пред всяка маса и поставяше пред учудените хора по някоя малка кукла, нескопосано изработена, напомняща на герой излязъл от филмите на ужасите.
Един от хората посегна, взе играчката пред него и когато глухия се обърна, за да събере парите оставена на останалите маси силно извика:
– Ох, счупи се!
Глухия рязко се обърна. Извикалият мъж се стресна, но успя да каже:
– Синко, ти си изцелен. Отивай да работиш!
Всички погледи се съсредоточиха върху „глухия“. Лицето му се  беше изкривено от яд, а в очите му се четеше злоба. Той се обърна към вратата и бързо се изнесе през нея.
На масите кимаха недоволно, осмисляйки случилото се. Малко след това започнаха и коментарите….