Много отдавна живял старец. Често при него идвали да играят деца. Най-палав от всички бил Павел.

Веднъж, докато момчето си играело долетели три врабчета. Едно от тях казало:

– Най-великото нещо на този свят е слънцето. Благодарение на него светът е тъй прекрасен. Но хората толкова много са свикнали с него, че го приемат за нещо обичайно.

Когато чу това едно от другите две врабчета възрази:

– Няма по-велико нещо в този свят от водата. Без нея няма живот. Но хората я приемат като нещо, което им се полага.

Най-накрая заговорил и третия врабец:

– Това, което казахте е истина. Слънцето и водата са прекрасни дарове, но най-ценното, за което дори хората не се досещат е въздуха. Без него бихме загинали.

Слушайки разговора на врабчетата, Павел се замислил. Той никога до сега не бе благодарил за слънцето, водата и въздуха.

Павел отиде при стареца и му разказа, какво бе чул.

– Ние хората сме толкова невежи, – каза в заключение Павел, – а тези птички се оказаха по-мъдри от нас.

Старецът добродушно се усмихна и каза:

– Поздравявам те за това, което си открил. Хората наистина изпускат важни неща в живота си. Всичките им грешки могат да се простят, ако се научат да се обичат. Човек има доста пороци, но той не може да се избави от тях чрез волята си, колкото и силна да е тя. За да се избавим от тях, Бог ни е дал любовта. Само чрез нея хората могат да останат върха на Божието творение. Само чрез любовта има усъвършенстване и развитие. Бог ни изявява Себе си, като ни изпраща любовта Си. Благодарение на любовта хората прощават един на друг, помагат си и се възприемат, така те създават добри взаимоотношения помежду си.

В центъра на Аристотеловата модела на Вселената е била на Земята.

И дните на Великден, които се определяли от взаимното положение на Слънцето и Луната, се изчислявали неправилно.

Тъй като спазването на религиозните празници е било необходимо условие за спасението на душите, трябвало да се коригира грешката.

Църквата е поръчала тази работа на астронома Николай Коперник.

Жителите на Япония наблюдавали интересно явление. В небето на изток те видели ярко зелена топка.

Обектът бил заснет с камера.

Очевидци съобщават, че ярката топка е летяла хоризонтално и оставала периодически прекъсваща пътека. Няма доказателства, че тялото е паднало на Земята.

Според учените, обектът, който са наблюдавали жителите на Япония е носещ се по небето болид.

Националната астрономическа обсерватория на Япония в Токио е заявила, че яркото кълбо не може да бъде ракета, тъй като се движело от изток на запад, противоположно на въртенето на Земята около оста ѝ.

Според специалистите, обектът въртящ се около Слънцето, е минал покрай планетата ни и когато е попаднал в атмосферата на Земята, е изгорял.

Цветът на болида може да бъде различен. Зелената светлина е обичайна за болидите.

Всички полски цветя и тревички завиждаха на розата, която се отглеждаше в оранжерията.

– Друго би била, – казваше някое от тях, – ако беше готова да живее при всякакви условия.

– Пазят я от гъсеници и бръмбари, – добавяше друг.

– Доволно я поливат, когато грее силно слънцето, – негодуваше трети.

– Но тя е толкова красива! – въздишаше четвърти.

Те не знаели, че самата роза, от своя страна, тайно завиждаше на простото стръкче трева:

– Само обикновени и дълги листа…..

Но за това пък тя растеше под самата стена на Божия храм.

Чувам шумоленето на листата. Виждам как пожълтелите падат и застилат земята като килим. Есента изпълва всичко с мъгла, а пътя с локви.

Природата сякаш е замряла и се готви да издъхне.

През гъстите оловни облаци слънцето едва пробива. То осветява суровия свят на есента, затопля едва- едва, почти неуловимо.

Вятърът духа озлобено, закрива небето с мрачни облаци и над цялата земя полъхва студенина.

Скоро зимата ще постели своите ледени килими. Животът ще затихне. Сякаш всичко е умъртвено.

Ще мине февруари и ярка светлина ще разкъса сивотата в небето. Ще подухне топъл вятър. Дърветата отново ще се раззеленеят, тревата ще надникне изпод земята. Цветята щастливи ще разтворят чашките си, за да поемат светлината и топлината, които толкова време са им липсвали.

Всичко пее и ликува. Бог твори чудеса. Не възкръсна ли Той и нашите сърца през тези дни, не ни ли дари нова надежда. Да възкръснеш от мъртвилото сграбчило в лапите си този покварен свят е прекрасно. Бог възкресява всичко напролет, Той възкресява и нас, колко по мили сме му ние …