Веднъж Наполеон попитал Ж.Кювие, виден френски натуралист:
– Възможно ли е във Франция да се отглежда захарно цвекло?
Кювие се впуснал в продължителни теоретични разсъждения. Наполеон попитал отново. Вместо ясен отговор, чул теоретични умувания.
Тогава императорът прекъсна натуралиста:
– Г-н Кювие, ако видите сенатор Бертоле (известен френски химик по това време), помолете го да ми каже дали е възможно да се култивира захарно цвекло във Франция?
Историците не са оставили никаква информация за това, дали Кювие е осъзнал, че теоретичните аргументи са валидни и полезни във всяка ситуация, освен в тази, при която се изисква незабавно и отговорно решение.

Това са думи на Наполеон изречени в Испания на 30 септември 1811 г., на съвещание преди щурма към дефилето на Сорос Сиера.
Императорът заповядал да се атакуват четирите испански батареи, които прикривали пролома с лека конница от 150 човека.
Генералите казали:
– Това е невъзможно!
Тогава Наполеон произнесъл знаменитата си фраза:
– Невъзможно?! Такава дума не зная!
От тази атака останали живи само дузина войници.
Интересното е, не че лека конница е атакувала артилерия, този подход десет години преди това е използвал и Суворов и то при много по-малки загуби, а това, че в битката против испанците действали поляци.
Много интересна национална политика е водил Бонапарт.

В редовете на армията на Наполеон, оттегляща се от Москва сред дълбок сняг на суровата руска зима, бил немски принц, обичан от своите войници заради дружелюбието си.
В една мразовита нощ уморени, измръзнали и гладни войниците се установили  на лагер в развалините на един помешнически двор.
Събуждайки се сутрин, принцът се почувствал бодър и на топло, въпреки че хладният вятър свистял наоколо. Той повикал войниците си, но никой не му отговорил. Огледал се и видял войниците си засипани със сняг, а той бил покрит с техните наметала. Войниците разбрали, че никой няма да оживее тази нощ, за това решили да спасят военачалника си. По-късно го настигнали руски войски. Той бил пленен, но се спасил от студа. Това била наградата му, за това, че се отнасял към войниците добре и бил загрижен за тях.
Дружелюбието се изразява в любов към ближния извикваща мир, съгласие и разбирателство. Това е покорност на сърцето. Това качество се появява често сред хората във всекидневния ни живот.
Където няма дружелюбно отношение към хората, там няма и любов.
Сърдечността и дружелюбието променят сърцата на хората. Ако успееш да помогнеш на човека срещу теб да почувства съчувствието ти, ти ще го предразположиш към себе си.
Подаръците не се измерват в количеството предмети и парите вложени в тях, а в отношението и съпричастието към мъката и нуждата на другия.
Добрата дума и приветливостта са основа на едно бъдещо приятелство.

Жан Батист Бернадот започнал криерата си като обикновен войник във френската армия. По време на революцията станал командващ дивизия, а при Наполеон маршал.

По-късно станал приемник на шведския крал, а през 1818 г. Бернадот официално заел шведския престол под името Карл XIV Юхан, а династията Бернадот и  до днес си има своите права.

През 1944 г. Бернадот умира. Когато приготвили тялото за балсамиране, открили татуировка на ръката му „Смърт на краля“.

Шарл Морис дьо Талъран – Перигор или просто Талъран е френски дипломат и политик, а името му е станало нарицателно за хитър и безпринципен човек.
Започнал кариерата си като свещеник достигнал до поста министър на външните работи.
Той помагал за създаването и свалянето на империята оглавена от Наполеон. След поражението на Франция във войната и детронирането на Наполеон, Тейлъран започнал да представлява интересите на краля, допринасяйки за възстановяването на династията на Бурбоните. Тогава той отново станал министър на външните работи в правителството на Луи Филип.
През цялото това време, той не пропускал да вземе подкупи от различни държави и да тъче коварни политически интриги из цяла Европа.
След смъртта му често се шегували: „Тейлър умря, защо му е трябвало това“?