Площ от 2,5 хиляди квадратни километра в Тибет има статут на специално защитена. От тук можете да видите тъмното небе в целия му блясък, без страх от т.нар световно замърсяване.

Специално защитена територия, е получила името музей на тъмното небе.

Появата му е по инициатива на учени, които са се обърнали към местните власти, отбелязвайки че районът е уникален, единствен по рода си в света, и човечеството ще загуби, ако не бъдат направени усилия да се запази тази пространство.

Освен това, тази област може да бъде място за насърчаване на астрономическите познания.

В Китай, това е първият национален парк, а на планетата има повече от осем подобни резервата, за чиято безопасността следи Международната асоциация на тъмното небе.

За разлика от другите места, трудно се достига до този  резерват, тъй като се намира в труднодостъпни планински райони. Освен това на чужденци често се забранява да посещават Тибет.

На 15 септември 2016 г., Китай успешно стартира в космоса първия в света студен атомен часовник.

Неговата точност превишава всички досега съществуващи устройства определящи времето. Те са хиляди пъти по-точни от часовниците на спътниците.

Изстрелването е било проведено от китайския космодрум Цзюцюан в провинция Гансу. Ракетата носител „Чанчжн-2F“ е въвела в земната орбита космическата лаборатория „Тянгун-2“. В нея са били поставени студените атомни часовници, които учените нарекли Cacs.

Поставени в орбита ултра-прецизни часовници ще се използват както за военни, така и за граждански цели.

В студените атомни часовници се използва лазер, за това са по-точни от обичайните „горещи“ часовници.
Грешката  на Cacs е 1 секунда за милиарди години.

Професор Сюй Чжэн, който е участвал в разработването на тези часовници смята, че студеният атомен часовник ще подобри качеството на работата на китайската спътникова навигационна система и ще станат най-точните в света.

Освен това размерът на този часовник е много компактен, той може да се носи от двама човека.

Учени от САЩ И Европейската космическа агенция са работили върху такива проекти, но те не били завършени поради недостатъчно финансиране.

Акулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?

В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.

Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.

Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.

В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.

Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко  са отстъпили.

Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.

Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.

В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.

В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.

Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.

Мостът през залива Ханчжоуван е най-дългият презокеански мост в света.

Дължината на моста е 36 километра, а движението по него се извършва по три платна в двете посоки.

Очаквана скорост на движение на моста е 100 км / час, а срока на експлоатация повече от един век.

Строителството на моста е част от политиката на инвестиции на Китай в развитието на нейната транспортна инфраструктура, както и стъпка в бъдещото включване на Нингбо и Чжэцзяна в северната икономическа зона на Големия Шанхай.

За първи път астри за започнали да отглеждат в Древна Гърция, но широко разпространение растението не получило.

Преведено от гръцки, думата „астра“ означава „звезда“.

Културните астри са били известни в Европа едва през XVII век. Семената им били внесени тайно от Китай от френски монах Никола Инкарвил.

Специалистите използват косматата астра. Те са истински „живи“ индикатори.

На почви богати на никел тези цветя менят окраската си. Така били открити местонаходищата на никела.