Баварската държавна библиотека е цифровизирала Библията на Гутенберг и други редки книги. Тази библиотека се намира в Мюнхен.
Именно те е първата библиотека в света, която е цифровала и предоставила възможност да се прочетат чрез Интернет 52 редки ръкописа и книги. Сред тях са Библията на Гутенберг, Баварското евангелие, Песента на Нибелунгите и други.
Всички тези издания могат да бъдат изтеглени безплатно.
Работата по цифроването на други редки ръкописи и книги от съкровищницата на Баварската библиотека ще продължи.
Питам се:  Само в България ли всичко се прави  с цел да се получат пари? Нима е лошо хората да имат свободен достъп до коя да е книга в Интернет?
Струва си, човек да се замисли над въпроса: Кое е по-важно, хората свободно да четат или за всичко, което са прочели  да плащат понякога и не малки суми? Нима просветеният човек е заплаха за обществото?

Специалисти от университета в Осака с колеги от института по АТК са създали опростен вариант на хуманоиден робот, който може да имитира присъствието на отдалечен от мястото потребител.
Устройството е високо 80 см и тежи 5 кг. Роботът е снабден с мека силиконова кожа.  Девет проводника помагат за движението на очите, устата и главата.
Информацията между потребителят и устройството се осъществява чрез Интернет.
Като си помисли каква гама от приложения може да има този робот. Например, днес не ти се ходи на училище или работа. Това добре би паснало на нашите депутати, които трудно се задържат в заседателната зала. Е, разбира се, че се шегувам. Този робот добре би бил на места, където е вредно за човека, но се налага присъствието му.

Латвийският милионер е реализирал в околностите на град Цесис необикновено селище. Той е закупил 3000 ха гора в хълмиста местност и е построил „Града на слънцето“. Тук действат особени правила и хората водят съвсем различен живот.
Триетажните къщи са построени от екологично чисти материали. Тяхната архитектура е съобразена с релефа на местността. От прозореца на кой да е дом не могат да се видят другите къщи.
Освен това пред всяка от 300-тя къщи се намира голямо езеро и гора, които влизат в стойността на участъка.
Всички къщи са снабдени с централна канализация, където е приложена спецтехника под корените на бор и ела. Жителите на новите домове разполагат с високоскоростен Интернет, електричество и геотермална термопомпа, която превръща енергията на земята в топлина. Тази топлина е достатъчна за отоплението и наличието на топла вода във всеки дом. Само в най-студените зимни нощи се палят камини, с които разполага всяка къща. Събирането на боклука и другите градски придобивки не са изключени в това селище.
Тук има особени правила. Никъде няма да видите ограда. Забранено е да се държат кучета на двора освен в домовете. Сърни и други животни свободно се разкарва, а кучешки лай изобщо не се чува.
Питам се: Докога ли ще трае тази идилия? Нима сме обречени да унищожаваме всичко, до което се докоснем? Дано това не се случи.

В едно претъпкано купе във  влака при общуването с околните, ние се стремим да изглеждаме такива, каквито бихме искали да бъдем, играем определена роля. И същевременно чувствуваме, че не ни вярват. Въпреки всичко продължаваме да измисляме какви ли не небивалици знаейки, че няма кой да проверява и доказва верността им.
Такива чувства възникват у мен и при общението в Интернет. Къде натрупат една камара лъжи, къде се излъжат взаимно, унижават другите за да въздигнат себе си и…….
Нямам нищо против вярната информация, нито достъпа до първоизточника, но да коментирам това е излишно.
Права ли съм, че хората реално и виртуално се лъжат? Но това спира ли ги да общуват? Човек е обществено „животно“ и за това търси контакт със другите. Няма значение по какъв начин го правят, важно е общението. А когато хората общуват, за тях времето губи очертанията си, не само в Интернет. Проблема се явява само в неудобната стойка пред светещия екран, която засяга повече физическото състояние, отколкото психиката на човека. За това е необходимо от време на време промяна. Във всичко трябва да има баланс.

Повечето от нас навярно са доста учтиви и не използват на обществено място изрази, неприятни за околните. Е, когато сме с приятели или никой не ни чува, всичко се случва.
Опре ли работата до общение в Интернет, тук повечето не се притесняват какво точно ще кажат.
За тези, които искат да се отучат от този вреден навик е създадено устройство. То се свързва към USB на компютъра и следи думите на потребителя.
Когато устройството засече неприлични думи, предупреждава с мигане на една червена лампичка. Ако потребителят продължава да ругае получава устойчив парлив „аромат“ за наказание.
За да си купите такава машинка навярно сте водени от силното желание да станете културни поне в Интернет. Това съвсем не е лоша идея.