Голям скандал се е разгорял в австрийския град Хершинг, намиращ се в провинция Горна Австрия. Станало е известно, че в един от местните храмове са правени снимки за порнофилм. Отговорният енорийски свещеник не е давал разрешение за това.
По какъв начин снимачната група е проникнала в храма не се знае. Това, че се е снимал порно филм в самият храм, австрийското духовенство не отрича. Цялата работа е в това, че злополучният филм се е появил в Интернет. И никой от зрителите не се е осъмнил, че засниманото е станало в църква от Хершинг.
Този инцидент се разследва от епархията на град Линц, към който се отнася „осквернения“ доход. Независимо, че следствието още не е приключило, участващите в снимките могат да се индитифицират много бързо. Главнта роля във филм  се изпълнява от популярна порноактриса.
Според местното законодателство, за извършване на „безчинства“ в Църквата, нарушителя го очаква лишаване от свобода до една година или голяма глоба.
В момента австрийското духовенство е загрижено как по-бързо да възстанови репутацията на светите места.

С развитието на Интернета, хората престанаха да си изпращат писма по пощата. И защо им е? Няколко реда в електронната поща и за секунди „нужното е направено“.
С развитие на пощенските услуги, хората все по-малко използват обикновената поща.
Интересното е, че след появата на пощите, хората искали да проверят до колко тя е стабилна и за целта изпращли невероятни неща по нея.
В САЩ Пощенската служба се е появила през 1913 г. Какво ли не изпращали хората по нея?
Джеси Боге и Глен Есте, от Охайо, пресметнали, че по-евтино ще им излезе да изпратят сина си на село при баба му като пратка, отколкото да му купят билет за влака. Те платили 15 цента за марките и го „застраховали“ за 50 долара.
Началникът на пощите, бързо прикрил такива възможносто за пратки, но хората продължавали да заобикалят тези правила, като например, изпращането на 14 килограмово дете при баба му. Тази мода приключила, след като стигнала своя връх през 1915 г. Така изпращането на деца по пощата било прекратено.
Но ето ви и още един интересен слуай.
Роб получил свободата си, като бил изпратен по пощата.
Това било най-голямото бягство от робство за времето си. В главата на Хенри Браун дошла гениална идея. Да се изпрати сам по пощата там, където не съществува робство.
На 29 март 1849 г. Браун взел дървен сандък и с помощта на приятелят си склададжия, 90-килограмовата пратка била изпратена във Филаделфия в дома на  аболиционистта  Джеймс Милер МакКим.
Беглецът толкова възхвалявал собственото си бягство, че през 1850 г. правителството приело Закон за избягалите роби. Много роби биха предпочели Браун да си държи устата затворена и да не разпространява историята си, така че и други да могат да направят същото.

Често прибягваме до Интернет за информация. Понякога се питам какво ще правим някой ден, без насладата да се ровим в книгите, където се натъкваме на неща, които не сме имали намерение да търсим.
Търсенето в Интернет малко ни ограничава. Не бих се лишила от миризмата при отварянето, както на нова, така и на стара книга. Не става въпрос за нещо осезаемо, а нещо много по-дълбоко от усещане и обоняние.
Книгата няма да загуби силата си, въпреки че числото на четящите намалява. Много по-лесно е да кажеш нещо пред камера и да го запишеш, а друг заинтересован от темата, която си предложил, само ще включи малкото екранче.
Нямам нищо против такъв начин на представяне на мисли и идеи, но мисля, че все пак нещо се губи. Например, когато четеш книга ти сам си създаваш представа за героите и събитията, но когато тази книга е филмирана режисьорът, сценаристът,…. ти налагат своята представа и интерпретация на героите. Не ви ли се е случвало след като четете книга, а след това гледате филм по нея и да се разочаровате. Това разочарование идва от представите, които вие сами сте си създали върху прочетеното.
Тези, които не четат едва ли ще се трогнат от горе написаното. Ако човек няма убедеността и разбирането какво може да му донесе четенето, всички уговорки, обяснения, диспути,…. остават напразни.
Не чакайте някой да ви натрапи своите виждания и мисли по какъвто и да е въпрос, четете и размишлявайте.

Блажен оня човек, който не ходи в сайта на нечестивите, не кликва върху линка на грешниците или не седи по Интернет форумите на развратниците, но по текста на Библията и библейските коментари курсора движи ден и нощ.
И той ще бъде като лаптоп с мощен процесор и дебъгави програми, които ще изпълняват всички операции и ще изискват всичко на времето си, и процесорът им няма да прегрява и във всичко, което правят, ще успява.
Не е така за нечестивите, те са като вятър, вметнати вируси и бъгове, затова нечестивите ще заключат за съд, а разредените акумулатори у грешниците в събранието на праведните.
Защото Господ знае алгоритъма на праведния, а на нечестивите ще бъде огъната дъната платка.

Учени от Станфордския университет са открили прилики между принципите за събиране на храна на червените жънещи мравки и алгоритъма на протокол TCP / IP, лежащ в основната на организацията на Интернет.
Информация между две точки в мрежата се изпраща като малки пакети, и когато те идват до втората точка, до първият елемент се изпраща потвърждение за получаването. Ако потвърждението дойде по-бързо, количеството на изпратените пакети от първата точка се увеличава и обратно.
Подобен принцип се наблюдава при мравките. Колкото повече събирачите на храна се връщат от даден район, толкова повече нови работнички от мравуняка отиват там.
У мравките са забелязани и други паралелни алгоритми с TCP / IP, като “ бавен старт“ и “ таймаут“.