Често прибягваме до Интернет за информация. Понякога се питам какво ще правим някой ден, без насладата да се ровим в книгите, където се натъкваме на неща, които не сме имали намерение да търсим.
Търсенето в Интернет малко ни ограничава. Не бих се лишила от миризмата при отварянето, както на нова, така и на стара книга. Не става въпрос за нещо осезаемо, а нещо много по-дълбоко от усещане и обоняние.
Книгата няма да загуби силата си, въпреки че числото на четящите намалява. Много по-лесно е да кажеш нещо пред камера и да го запишеш, а друг заинтересован от темата, която си предложил, само ще включи малкото екранче.
Нямам нищо против такъв начин на представяне на мисли и идеи, но мисля, че все пак нещо се губи. Например, когато четеш книга ти сам си създаваш представа за героите и събитията, но когато тази книга е филмирана режисьорът, сценаристът,…. ти налагат своята представа и интерпретация на героите. Не ви ли се е случвало след като четете книга, а след това гледате филм по нея и да се разочаровате. Това разочарование идва от представите, които вие сами сте си създали върху прочетеното.
Тези, които не четат едва ли ще се трогнат от горе написаното. Ако човек няма убедеността и разбирането какво може да му донесе четенето, всички уговорки, обяснения, диспути,…. остават напразни.
Не чакайте някой да ви натрапи своите виждания и мисли по какъвто и да е въпрос, четете и размишлявайте.

Блажен оня човек, който не ходи в сайта на нечестивите, не кликва върху линка на грешниците или не седи по Интернет форумите на развратниците, но по текста на Библията и библейските коментари курсора движи ден и нощ.
И той ще бъде като лаптоп с мощен процесор и дебъгави програми, които ще изпълняват всички операции и ще изискват всичко на времето си, и процесорът им няма да прегрява и във всичко, което правят, ще успява.
Не е така за нечестивите, те са като вятър, вметнати вируси и бъгове, затова нечестивите ще заключат за съд, а разредените акумулатори у грешниците в събранието на праведните.
Защото Господ знае алгоритъма на праведния, а на нечестивите ще бъде огъната дъната платка.

Учени от Станфордския университет са открили прилики между принципите за събиране на храна на червените жънещи мравки и алгоритъма на протокол TCP / IP, лежащ в основната на организацията на Интернет.
Информация между две точки в мрежата се изпраща като малки пакети, и когато те идват до втората точка, до първият елемент се изпраща потвърждение за получаването. Ако потвърждението дойде по-бързо, количеството на изпратените пакети от първата точка се увеличава и обратно.
Подобен принцип се наблюдава при мравките. Колкото повече събирачите на храна се връщат от даден район, толкова повече нови работнички от мравуняка отиват там.
У мравките са забелязани и други паралелни алгоритми с TCP / IP, като “ бавен старт“ и “ таймаут“.

С настъпването на новата 2014 г. в Интернет възникна бум за търсене на календари от 1986 г. Странното е, че те съвпадат по дните на седмицата с този от 2014 г. Днес множество любители на парадоксите се опитват да се снабдят с календар с 28 -годишна давност.
В резултат на това, много хора ровят в килерите и таванските помещения, за неизхвърлени календари от 1986 г. Цената им в Интернет достига до 100 долара за един брой.
От тази ситуация са се възползвали създателите на знаменитият календар италианската автобусна компания „Пирели“. Те взели решение да публикуват фотографии, които били направени за календара на 1986 г., но не влезли в него. Сега те са се появили в календара за 2014 г.
Между другото, днешния, както и този през 1986 г. календар имат интересна особеност, те започват и завършват в сряда.

За съжаление повечето хора не приемат инвалидите. Преструват се, че не ги забелязват, за тях те не съществуват. Ако видят инвалид на пътя много хора гнусливо отклоняват погледа си от него. Това, че тези хора могат да бъдат пълноценни членове на обществото, за това „не може и дума да става“.
Въпреки това се надявам, че този позорен отклик в нашето общество ще изчезне. Днес ви предлагам да започнете от малкото, да не отвръщате очи, а да погледнете смело инвалидите и да узнаете поне една тяхна история. На пълноценността на живота им, съчетан с „неограничени“ физически възможности, много от нас могат да завидят.
Днес ще ви разкажа за един случай, при който явна инвалидност няма, но буди отвращение у околните.
В един прекрасен ден Лизи Веласкес видяла изложено в Интернет видео наречено „Най-грозната жена на света“ с много коментари и гледни точки.
Лесно ще се досетите, че филмът показвал самата Лизи, родила се с рядък синдром, заради който при нея се наблюдава пълно отсъствие на мастна тъкан.
Първият импулс у Лизи бил да се впусне в неравностойна „битка“ с коментиращите и да им каже, какво тя мисли за тях. Но вместо това, тя се стегнала и доказала на целия свят, че не е нужно да бъдеш обезателно красавица, за да вдъхновяваш хората.
Написала е вече две книги и успешно води мотивационни речи.
Такива хора имат невероятна воля за живот и способност да заразяват с нея околните.
Край нас има толкова много хора, които искат някой да ги забележи и когато стане това да не отвръщат очи от тях с ужас или отвращение. Опитайте се да им помогнете, подкрепете ги, те се нуждаят много от нашата любов.