Правителството на Бутан, за да запази уникалната култура и начин на живот на страната, се противопоставя на развитието на масовия туризъм.

За всички чужденци, с изключение на граждани на Индия, Бангладеш и Малдивите, за Бутан визата ще струва 250 долара на ден в разгара на сезона и 200 долара в останалото време.

В тези пари  е включена резервирано лицензирано от туроператорите настаняване, храна, транспорт и придружаващ екскурзовод.

Нямаш право да се отказваш от екскурзовод, а максималния срок за пребиваване е 15 дни.

Индия отново преживя силна горещина. Във Фалоди на 17 май температурата е достигнала 51 градуса по Целзий.

В страната очакват увеличаване на болните. Стотици хора умират от жегата.

Столицата на Индия също е пострадал от горещината. В Делхи температурата е достигнала до 47 градуса Целзий.

На север и на запад в Индия се съобщава за аномални температури. В зоопарка се пълнят вани  с вода за охлаждането на животните.

Тъй като хората започнали да включват климатиците си, потреблението на електроенергия в много градове е достигнало връхната си точка.

На много места училищата влизат във ваканция по-рано от определения срок.

Идеална симетрия.

Две от птиците са стояли една срещу друга, нежно положили глави на шиете си. Между тях се намирала трета птица фламинго, въпреки че на пръв поглед тя не се виждала.

Сякаш птиците нямали глави, а в действителност те просто са били наведени, скривайки главите си от страничния наблюдател.

Снимката е направена в точния момент от Рамамерфи Картик на езеро в Южна Индия.

35 годишният фотограф  разказва:

– Бях с трима приятели, любители на птиците. Взехме моторна лодка и влязохме в езерото. Три фламинго изглеждаха така, все едно имаха две глави. Сякаш някой бе накарал тези птици да ми позират.

Бивш будистки монах от британското графство Нотингамшир прекарал 35 години в създаването на традиционна японска градина на пустинно мястото. Мъжът облагороден два акра земя.

76-годишният Майтрея Буда засадил череши, бамбукови дървета и други растения, които са успели да се приспособят към британската климат. Направил изкуствено езеро и го напълни с шарани.

В парка жителят на Нотингамшир медитира и провеждане чайни церемонии.

Над входа на японската градина монахът взема по 10 долара за възрастни и около пет долара на дете.

Японецът е дошъл във Великобритания през 1980 г. след странстванията си по Тайланд, Непал и Индия.

Той е похарчил около 18 хиляди долара за създаване дом си и градината, която трябвало да му напомня за родината.

В къщата беше тихо. Меги слезе полека по стълбите и седна пред пияното. Изсвири съвсем предпазливо няколко етюда на Шопен, като се стараеше да не вдига много шум, за да не събуди някого.

Изведнъж усети, че Венелин е зад нея. Той бе застанал на вратата. Въпреки, че долови присъствието му, тя се стресна от гласа му:

– Това беше любимата музика на майка ми. Постоянно я свиреше. Сутрин, обед, вечер ….

– Извинявай, не знаех, – каза виновно Меги. – Може би е по-добре е да спра.

– Не, продължи, моля те. С удоволствие ще послушам.

Меги се подчини и засвири отново. Надяваше се изпълнението ѝ да не изпъква със самодоволство и показност. Искаше да трогне, а не да се изяви или натрапи.

След това стана и се обърна към него. Венелин беше блед и тъжен. Може би музиката бе събудила скръбта по майка му.

– Баща ми вярваше, че музиката е гласът на Бога, – каза тихо Меги, тя искаше да го успокои и утеши. – Той беше мисионер и пътуваше по целия свят, за да разпространява Божието Слово. Почина в Индия. Използваше музиката, там където не разбираха езика му. Вярваше, че тя е универсална и беше убеден, че Господ разговаря чрез нея с хората.

– А свиреше ли? – попита Венелин.

– Свиреше и пееше много добре. Трогвал бе хората с изпълненията си на непознати и далечни места, а после им бе проповядвал. Разказваше, че хората докато го слушали как свири, били докосвани от Божия Дух и приемали християнската вяра.

– Навярно много души, така са били спасени от ада, – каза Венелин.

Меги само кимна с глава, а после отново седна на пианото.

Под ръцете ѝ се разляха опияняващи звуци, които достигаха до най-тъмните кътчета на душата. Това ѝ бе останало като наследство от баща ѝ …