Всяка коса се състои от 14 различни елемента, включително и злато.
Косите на човек могат да се използват като добавка в храната. L-Цистеин, който влиза в състава на косата, се добавя в тестото за печене на хляб и други тестени изделия.
Здравите коси, когато са мокри, могат да се разтегнат до 30 % от началната си дължина.
Всеки ден ние губим около 40-150 косъма.
Косата на главата може да издържи тегло от 12 тона или два африкански слона.
Косите често са основно веществено доказателство. Напречното сечение на косата може да покаже, от каква раса или националност си.
Полът е единствената особеност, която не се определя по косата.
Косите пазят информация, за това какво има в кръвта ви, включително минерали и наркотици.
Единствената коса, която не е мъртва се намира в скалпа.
Само 2 % от хората в света са руси. Рижият цвят е рядко срещан само 1 % между хората в света. 13% от шотландците имат червена коса. Това е най-високият процент в света.
Постригването не влияе на растежа на косата.
Косата расте по-бързо, когато е топло. Тя расте от 2 до 7 години. Средният жизнен цикъл на косата – 5,5 години.
Косата е 50 на сто въглерод, 20 процента кислород, 17% азот, 6% водород и 5% сяра.
Върху човешкото тяло 5 милиона космени фоликули. Те се образуват, когато детето е в утробата в 5-я месеца.
Косата обхваща цялото тяло с изключение на стъпалата на краката, дланите на ръцете, устните и лигавиците.
Думата „шампоан“ идва от думата „шампион“, което в превод от хинди означава „да търкам, да масажирам“.
Сивата коса се появяват в рамките на 13 дни след стрес, шок или стареене.
Ако никога не сте обръснали брадата си, през целия си живот, тя ще нарасне до 9 метра.
Проблемите с щитовидната жлеза и недостиг на желязо са обратими причини за загубата на коса.
Хормоналният дисбаланс и диетата могат да доведат до временна загуба на коса.
Повече от 50 процента при мъжете към 50 годи-на възраст започват да оплешивяват. Около 40 процента от жените, когато са в менопауза започват да губят косите си.
В Древна Гърция, светло русата коса се е свързвала с проституцията. По време на Ренесанса било модерно да се изскубват косите така, че челото да изглежда по-голямо.
В древния Рим жените боядисвали косите си руси като използвали гълъбов тор, а  през Ренесанса във Венеция, като се използвали урината на конете.
Древните гърци вярвали, че червенокосите стават вампири след смъртта си.

Приспособления за гладене на дрехи са били измислени много отдавна. През 4-ти век пр. Хр. в древна Гърция са използвали начин за плисиране на дрехи от платна с помощта на горещ метален прът, приличащ на точилка. За изглаждане на дрехи в древността са използвали нагрети камъни, леко преработени.
Преди появата на ютията тъканите се гладели с желязо сплеснато като тиган, което се нагрявало на горещи въглени или рубел, приспособление от дървена плоскост и прът. Дрехата, която трябвало да се изглади, се намятала на пръта и се търкаляла върху дъската.
Първото споменаване за ютия намираме в книгата за разходите на кралския двор. Записът датира от 10 февруари 1636 г. Упоменава се и ютия струваща 5 монети, принадлежаща към най-простия нагряващ се тип. Тя тежала 10 килограма и била доста монолитна.
През 18 век имало ютии, в които се духало. Те имали капак който се отварял. Вътре се поставяли въглища и се запалвали. За се разгорят въглищата периодически се духало в страничните отвори на ютията.
След това се появили ютии, в корпуса на които се намирала метална тръбичка, която се свързвала с газова бутилка. Отгоре на ютията се намирала помпа.
Имало и спиртни ютии, напомнящи на керосинова лампа. Повърхността на такава ютия се нагрявала със спирт, който се наливал вътре в нея и се запалвал, когато било необходимо. Поради дефицита на спирта, тези ютии не просъществували много. До такива ютии имали достъп много малко хора, за тях това било разкош. Интересното е, че за стойността на една спиртна ютия можело да се купи цяло стадо овце.
Имало и алуминиеви ютии, но те не били създадени за гладене, а за изнасяне на цветни метали в чужбина.
С появата на електричеството и развитието на техниката се появили електрическите ютии. От гледна точка на електротехниката, техния принцип се основавал на отделяне на топлина енергия при преминаване на електрически ток през нагревателен елемент.
Като правило, конструкцията на ютията е замислена така, че нагревателния елемент да се намира близо до основата, а дръжката да се прави от термоизолационен материал, за да се избегнат изгарянията.
В съвременните електрически ютии има малък резервоар с вода, използващ се за образуване на пара, което спомага за по-добра ефективност при гладенето.

През 1862 г. гърците свалили крал Отон, но от идеята за монархия не се отказали. Решили да изберат нов монарх чрез референдум.
Кандидатите нямали бюлетини и всеки гражданин можел да предлага свой кандидат.
Убедителна победа с 230 хиляди гласа, повече от 95%, спечелил синът на кралица Виктория, принц Афред, но той не можел да стане крал, защото много преди това Великобритания, Франция и Русия подписали договор, според който нито един член на кралска фамилия не можел да заеме гръцкия престол.
Поради същата причина от трона се отказали и много други кандидати. Само срещу датския принц Вилхем, който набрал само 6 гласа и бил на 18 място, нямали възраженения.
Имено той, под името Георги, управлявал Гърция през следващите 50 години.

Думата „варвар“ е възникнало в Древна Гърция. Така наричали всички чужденци, които не говорели гръцки. За гърците неразбираемата реч на чужденците звучала като „вар-вар“.
Римляните взаимствали тази дума, наричайки варвари всички народи, освен себе си и гърците.
Разбира се арабите също попаднали в този списък. Те адаптирали тази дума и нарекли всички не-араби от Северна Африка бербери.
По-късно думата „варвари“ влязла в много други езици с аналогично значение, обозначавайки чужденците, които били представители на чужда и непозната култура.

Един равин твърдял:
– По скоро огън да погуби словата на Тора, нежели жена да ги споделя.Веднъж, когато една жена попитала равина за Златния телец, той й казал:
-На жената друго не й трябва , освен това как да преде с вретеното.
Не е изключено тези твърдения да се отнасят за по-високо образование. Всички религиозни задължения, с изключение на една конкретна група, се споделят както от мъжете, така и от жените. Следователно жените се нуждаят, ако не от задълбочени то от доста изчерпателни знания.
Понеже обстоятелствата на онова време налагат дома, като единствено поле на изява за жената, съществуват реални опасения, че ако тя ангажира времето и енергията си с учене, семейството й ще бъде занемарено.
Не са изключени и други причини за отказа на правото за по-високо образование за жената. религиозните водачи на еврейският народ знаят какво се е случило в Гърция и Рим, където образованието на жената улеснява близкия ум контакт с мъжете и води до занижаване на моралните норми.
Нещо повече, равините са добре осведомени за развоя на събитията в християнския свят, където жените обзети от религиозен жар, обричат живота си на безбрачие. На подобно развитие на нещата еврейската общност би могла да погледне единствено с крайно недоверие, след като брака е Божия воля. В Талмуда отделни индивиди се окачествяват като „разрушители на света“, а сред тях са и „жените фарисеи’. Вероятно несъгласието на равините жените да не се задълбочават в изучаването на Тора да е реакция на подобни тенденции.