Фермата Бек се намира в Паарл, Южна Африка, недалеко от Кейптаун. Тази ферма наброява повече от 600 кози.
Тъй като пространството е пренаселено, само шест кози имат превилегията да живеят в кулата.

Тя се е превърнала в символ на фермата и е по-популярна от виното и козето ѝ сирене.
От момента на строителството 1980г. няколко други фермери били толкова много поразени от това находчиво решение, че го възприели.
Възможно е кулата да не изпълнява всички критерии за паша на кози, но изглежда, че козите са доволни от нея.
На входа на кулата има надпис: “ Вход само за кози“.

Brhadaranyakopanishadvivekachudamani Erreh-Muñoz Лопес е името на истински човек.
Мексиканецът Хосе Рефигио Муньос (José Refugio Muñoz), голям фен на индийската духовна литература е дал име на внука си, състоящо се  от 41 букви.
Човекът, чието име се състои от 41 букви, са открили при преброяването на населението в мексиканския щат Коауила.  Дон Рефухио твърди, че това трудно име се състои от две понятия. „Brhadaranyakopanishad“ буквално означава „човек, който оставя желанията си и търси да познае бога“, или по-просто, „чист и посветен човек“. А „Vivekachudamani“ е име на санскритски трактат, който се превежда като „различна ценност“.
Второто име Ерре (Erreh) е абревиатура, която включва пет думи: съпруг (Esposo), Утешение (Refugio е самото име на дядо му), Молитва (Росарио), съпруга (Esposa), деца (Hijos).
Защо дядото е решил да нарече така внука си, може само да се предполага. В това семейство освен малкия Brahadana, така го наричат за по-кратко има внучки Мая (Мая) и Махатма (Махатма). Дядото индус не вижда в такива имена нищо странно, защото има деца, чийто имена са Африка, Венеция, Венера, Сатурн, Лимон. Това са имена, които комисията е намерила при изучаване на актовете за гражданско състояние в щата Коауила.

Едно малко дванадесет годишно момче било единственото дете на една бедна и болна вдовица. Тя ставала все по-зле и по-зле. Даже не могла вече да се вдига от кревата.
Момчето, преди да отиде на училище почиствало стаята, запалвало печката, донасяло вода, приготвяло храна, оправяло завивките на болната и бягало за училище.
Веднъж то се върнало по-късно от обичайното време. Момчето било разплакано. Когато  майката го попитала какво се е случило, детето отговорило:
– Наказаха ме, защото не успях да обясня какво е това милосърдие.
Горкото момче! То по-добре от всички е знаело какво е милосърдие, но само със сърцето си, защото то всеки ден го е практикувало, грижило се е за болната си майка.
Когато си лягате вечер спомняте ли си, че повече от половината население на света са гладни, бедни и нещастни?
Хората в този свят се нуждаят от храна, облекло, жилище, медицинска помощ, образование и най-вече от любов. Ние имаме морално задължение към нуждаещите се хора в света. Не ги търсете в Африка или някоя страна от третия свят, понякога те могат да се окажат до вас.

Затворници с образцово поведение в затвора „Pollsmoor“, Кейпаун, Южна Африка, са взели участие в нов проект на затвора. Смисълът на проекта е превъзпитание на лишените от свобода На всеки от затворниците са дадени няколко папагала, за който те да се грижат.
„Pollsmoor“ е затвор със строг режим, който е известен с това, че в него 6 години е прекарал Нелсън Мандела.
Птичия проект е започнал в блок „Б“ преди 11 години.
От 2000г насам затворниците се грижат за птици, които по-късно продават като домашни любимци.
Желаещи за участие в проекта са много, но са допуснати само 12 човека, които не пият, не пушат, не псуват и не употребяват наркотици.
Избраните затворници имат малки привилегии. Живеят сами в стая, която е предназначена за наблюдение на няколко птици. Талиеп, който е получил доживотна присъда за убийство, се събужда на всеки два часа през нощта за да храни поверените му четири папагала, които са поставени в специално затоплено място.
Когато птиците стават на 10 седмици, те се предават на друг до тяхната продажба. Причина за това е един инцидент. Една от птиците била приучена да пренася наркотици от блок на блок. След като я заловили, било забранено на затворниците да си имат пернат приятел.
Ако администрацията засече и най-малкото нарушение, затворника се отстранява от блок „Б“ и му се отнемат привилегиите.
Проектът възвръща средствата вложени в него. Той носи малка печалба и за затворниците, грижещи се за птиците.
Този „птичи“ проект решил да реализира Викусу Гресе, който бил председател за помилване в затвора. Той много обичал птиците, за това си помислил, че те могат да помогнат за поправление на провинилите си. Идеята не е негова. През 1962г. на екраните бил пуснат филма „Любител на птици от Алкатраз“, който се основава на реални събития.
Всички стени на блок „Б“ са изрисувани с птици, така че те се чувстват у дома си. Стените са боядисани от бивш затворник, който излежавал присъда за въоръжен грабеж.
Птиците помагат на затворниците да разнообразят престоя си в затвора. Престъпниците са в килиите си 13 часа на ден, изпращат ги да работят в кухнята, пералнята, хранят се заедно и се разхождат на чист въздух. Рандъл, който е тук от 7 години за изнасилване казва, че е много трудно да се раздели с всяка птица, след като е свикнал с нея.

Квага е вид зебра, която е полузебра, полукон.Тя е напълно изчезнала през 1883г.
Това е едно от най-известните изчезнали животни в Южна Африка, подвид на зебра. Квагата е било много доверчиво животно и добре се е подавало на дресировка. Своето име е получило от думата „Кой-кой“, чрез която собственика извиквал опитоменото животно.
Този вид животно е било много дружелюбно, доста вкусно, а кожата му се е оценявала в злато. Имено това е била причината за пълното им изтребление.
През 1880г. е имало само една квага, която умряла в плен на 12 август 1883г. в зоопарка Артис Магистра в Амстердам.
Едва когато умряла квагата, се разбрало, че тя е отделен вид. Това е първото изчезнало животно, чиято ДНК е била проучена.