Двама австралийски пътешественици са попаднали в списъка на покорителите на Антарктида. За първи път те са достигнали Южния полюс на ски.
Пътешествието им е продължило три месеца.
Джеймс Катрисън и Джастин Джонс са преминали 2270 км преодолявайки умората и появяващите се от недостиг на сън и храна халюцинации.
Ентусиастите са достигнали Южния полюс на 31 декември.
По време на пътешествието те са се срещнали с големи снеговалежи, ветрове духащи със скорост 20 км/ч и температура под минус 25 градуса.

През последните 10 години горските дървета умират, поради суша и повишаване на температурата. Това е отчетено във всички континенти с изключение на Антарктида.
Учените имат две конкуриращи се теории за това как дърветата умират по време на суша.
Една от хипотезите е, че дърветата страдат от глад поради намалена фотосинтеза. Същността на друга хипотеза е, че системата за транспортиране на водата в рамките на дървото е повреден до неспособност да се възстанови в резултат от засушаванията.
Горите съхраняват около 45 на сто от въглерода на земята. Смъртта им може коренно да преобрази екосистемите, тя въздействие върху биоразнообразието, увеличава риска от пожари.
Няма значение по какъв начин умират горите, лошото е, че това се отразява на нас и нашия живот.

Този зловещ и тайнствен водопад, с цвят на кръв се намира в една от най-отдалечените части на Антарктида.
Червеният цвят се дължи частично на замърсяване на солената вода с железен оксид, но истинската загадка на този водопад са неговите обитатели.
Образците от вода почти не съдържат кислород, но в приличащата на кръв вода са намерени 17 различни видове неизвестни бактерии.
Учените предполагат, че тези организми живеят благодарение на невиждан до сега метаболичен процес, който използва сулфати като респираторен катализатор с железни йони.
Йоните на двувалентното желязо, които се явяват като краен продукт на метаболизма на бактериите, излизайки  с потока вода от пукнатината на ледника, се свързват с кислорода от въздуха и придават на водопада кърваво-червен цвят.

Светът, в който живеем, е изпълнен с уникални и странни места.

Мъртво море е известно с това, че е с най-високо солно съдържание в света. Високото съдържание на сол има медицинско приложение. Но Мъртво море не е най-соленото в света. Езерото Дон Жуан, което се намира в Антарктида, е с най-високо съдържание на сол.

То е толкова солено че остава в течно състояние дори при температури от -53C, защото солта пречи на спояването на водните молекули.

Установено е, че езерото е 18 пъти по-солено от нормалната морска вода и 8 пъти по-солено от водите на Мъртво море.

Кой е Жак – Ив Кусто? Пламенния романтик на моретата и океаните. Френски океанограф, изобретател на акваланга, начинателят на  дайвинга, организатор на първото видео и кино снимки под водата.
Той е роден на 11 юли 1910 г. в Сен – Андре – де –  Кюзбак, в района на Бордо. Градът се намира на брега на река Дордон, така че малкия Жак се е влюбил във водната стихия още от детството си.
През 1921 г. баща му бил изпратен на дълга командировка в Ню Йорк. С него заминало и цялото семейство. Това бил шансът им да се откъснат от разорена Европа след Първата световна война.
Първите опити за гмуркане Кусто е направил в скаутски лагер. Там малкият французин се опитал да докаже на американските си приятели, че той не е по-лош от тях. Затова се гмуркал с такова настървение, че няколко пъти бил на косъм от смъртта. Именно тогава се проявил неговият силен характер.
Живота на Кусто можел да тръгне и в друга посока. През средата на 30 – те години, младият лейтенант от Висшата военоморска школа във Франция  Жак – Ив Кусто катастрофирал. Имал множество счупени ребра, разместени прешлени, ръцете били парализирани. Шансът да оживее не бил голям. Но той получил неочакван стимул от приятелката си Симона Мелкиор. Тя не го изоставила и постоянно му казвала: „Ти ще изплуваш и ние ще се оженим“. Година след злополуката Жак успял да подчини напълно тялото си. Разходките и общението със Симона се оказали по-силни от всякакво лекарство.
Съдбата щедро наградила търпението и упоритостта му. В Тулон негов  учител станал Филип Тайе – поет, хуманист, голям любител на спорта, горещо влюбен в морето. Увлечението му по моретата и океаните не само поразило Кусто, но му помогнало да погледне по друг начин на нещата. Под негово ръководство Жак започнал да се гмурка в морските дълбини. Тогава гмуркачите разполагали само с очила и то доста неудобни.
През този период Кусто „приватизирал“ камерата на баща си, която той купил през 1923 г. Тя също не била съвършенна, но с нея могло да се правят чудесни черно – бели снимки  и филми под водата. Първият му филм излиза през 1942 г. Тогава зрителите били потопени за 18 минути под водата.
Колко пъти Кусто е бил на предела на силите си и в смъртна опасност особено, когато създава апарата за дишане под водата. Той е изобретил водонепроницаема камера и осветителни прибори, а също и първата подводна телевизионна система.
През 1950 г. Кусто е „придобил“ американския миночистач „Калисто“ и го преобразува за подводни експедиции. С този апарат са направени археологически изследвания на дълбочина 7250 метра.
Морето понякога взима скъпа цена. Малкият си на Кусто загива по време на снимките на един от филмите му. С жена си е живял щастливо 57 години
През 1990 г. Жак е направил уникална експедиция. В нея са участвали 6 деца, по едно от всеки континент. Те достигнали Антарктида със специална мисия. Целта е била да се докаже, че природата на Антарктида трябва да бъде съхранена за следващите поколения.
Кусто почива на 25 юни 1992 г. Никой не е разпръснал праха му над морето, както е пожелал в завещанието си. Погребан е в гробището на  Сен – Андре – де –  Кюзбак.