Нашите мисли, действия и думи се връщат рано или късно с поразителна точност. Така че преди да направите или кажете нещо, представете си какво би станало, ако вие получите това, което изпращате.

Направете още една крачка напред. Решете предварително какво искате да получите …. и след това го „изпратете“.

Дайте или направете в живота на друг човек това, което искате на вас да се случи.

А след това …. вижте сами …… става чудо.

Силните хора са по-беззащитни от слабите. По време на ураган гъвкавата тръстика се огъва и шумоли, а яворът се скършва и умира веднага, казват китайците, а те знаят какво говорят.

Силните хора са отговорни не само за себе си, дори не и за своите близки. Те са отговорни за всички околни, когато попадат в орбитата им. Защото силата привлича към себе си, така казват физиците, а те също знаят какво говорят.

Силните хора не са по-здрави и яки от всички останали. Просто те знаят, че нямат право да припадат и умират, докато все още някой зависи от тях. Те са способни, когато получат инфаркт да скочат във водата, да доплуват до потъващото дете и да го изкарат на брега. И когато установят, че на детето нищо му няма, се отпускат. Така казват лекарите, а те са видели много повече чудеса, отколкото физиците и китайците взети заедно.

Когато човек наблюдава такива хора изобщо няма да му мине през ума, че и те могат да бъдат наранени, уплашени и тъжни.

Силните хора не се изтъкват, те са мълчаливи, но с тях винаги е приятно и леко. Може понякога и да се груби, но човек с тях се чувства сигурен.

Именно това са хората, които винаги идват на помощ в последния момент.

Не забравяйте, че силните хора следват Господа, изпълняват волята му, помагайки и подкрепяйки другите. Това те правят единствено, за да прославят Бога.

Николай и Зина с радост очакваха раждането на детето си. Те дълго си говореха, как ще го водят на разходка, ще му четат приказки, ще си играя заедно с него, ще го обучават и му показват различни неща.

Дългоочаквания ден настъпи. Раждането протече много тежко и лекарите се принудиха да направят секцио.

За щастие момиченцето, което кръстиха Райна, беше добре, но Зина изпадна в кома. След раждането тя изгуби съзнание и не даваше никакви признаци на живот през следващите няколко часа.

Николай и роднините се молиха и вярваха, че Зина ще дойде на себе си и ще прегърне малката си дъщеричка.

Но чудото се бавеше.

Лекарите се бяха отчаяли и вдигнаха ръце от младата родилка.

Една от медицинските сестри каза:

– Знам от опит, че за новороденото докосването от майката има огромно значение. А защо да не направим обратното?

– Сигурна ли си, че ще има някакъв ефект? – попитаха я останалите, които бдяха над родилката.

– Не знам, – каза медицинската сестра, – поне да опитаме. Може да подейства.

Сложиха бебето в ръцете на майката. Райна започна да плаче, да крещи и …. стана чудо.
Зина отвори очи и се върна към живот.

След няколко дни тя се прибра у дома и разказваше на близки, познати и приятели:

– Лекарят ми каза, че викът на дъщеря ми ме е накарал да се върна в съзнание.

Всички се радваха край нея и прегръщаха малкото момиченце, което бе помогнало на майка си да оживее.

Наоколо беше тъмно. Дора се събуди, но не можа да определи, колко точно е часът. Усети, че съпругът ѝ, който спеше до нея, странно хрипти, сякаш се даваше и не му стигаше въздух.

Бързо светна лампата и се разтрепера. Наистина Дони се давеше, а от устата му течеше кръв. На възглавницата му се бе образувало малко червено петно.

Протегна ръка към телефона и набра Бърза помощ:

– Ало мъжът ми се дави …..от устата му тече кръв….Иван ….Вазов ….. 18.

– Тръгваме веднага, – отзоваха се веднага отсреща.

Дора имаше чувство, че мъжът ѝ си отиваше. Едва успя да го обърне на една страна, както бе чувала, че се прави в такива случаи. Очите му бяха отворени, но върху тях имаше бяла пелена.

Тя хвана ръката му и хлипайки започна:

– Господи, притеснена и уплашена съм…… Не знам какво да правя, докато дойде линейката, – силен плач разтърси тялото ѝ. – Господи, ако той сега умре и не отиде при Теб ….. все още не е готов, ….. има нещо, което не е простил ….. изповядал ……, върни го, дай му живот, за да се поправи.

Тя плачеше и тъжно го гледаше.

Изведнъж пелената от очите му падна. Дони гледаше право във нея.

– Какво се е случило? – попита той. – Защо плачеш?

Тя го прегърна силно и се разрида. Между хлипанията ѝ се долавяше:

– Благодаря ти, Господи…… Ти си чудесен…. Няма друг… като Теб.

Скоро пристигна и лекарят. Той прегледа Дони. Премери кръвното му и с апарата от линейката му направи кардиограма.

– На косъм е бил, – каза докторът, като погледна разплаканата жена. – Цяло чудо е, че още е жив след това, което е преживял.

После той дълго обяснява на Дора с медицински термини, какво е станало със съпруга ѝ.

Тя нищо не разбра от разясненията му, но едно знаеше, че мъжът ѝ умираше, но не беше готов още да си отиде и Бог го бе върнал обратно. Дал му бе втори шанс, за да се поправи.

Седемдесет и две годишната Далджиндер Каур и нейния 79 годишен мъж Сингх Арман са дочакали своето първородно дете.

След много години на безуспешни опити да забременее на възрастна жена се е случило нещо немислимо, тя сама е износила и родила бебе.

Далджиндер Каур и Сингх Арман са женени от 46 години. През всичките тези години, не им се е отдало да имат дете.

Индийката се е лекувала за безплодие през последните две години в клиниката на град Харяна и чудото е станало.

72-годишна жена е родила момче, което е кръстила Арман. Детето е напълно здраво и се чувства добре.

Двойката не се притесняват, че възрастта им ще попречи да отгледат и възпитат детето си. Те вярват, че хората ще се погрижат за момчето им, ако тях вече ги няма.

Лекарите в клиниката първоначално отказвали на индийката да я лекуват от безплодието ѝ, заради възрастта, но след това приели предизвикателството.