Гошо роптаеше:

– Всеки иска и очаква нещо от теб, а не пита, искаш ли или не ……

– Какво да се прави? – въздъхна приятелят му Петко. – Натискът е станал редовна част от живота ни.

– Най-важното е, – поклати глава дядо Стойко, – , да разберете чия воля да вършите.

– Като си притиснат, чия воля можеш да вършиш, освен на този, който те принуждава?! – смръщи вежди Гошо.

– Ако предадете сърцето си на Бог, – мъдро отсъди старецът, – вие лесно ще се противопоставите на тези, които ви се налагат.

– Че какво може да ми помогне Бог? – възнегодува Гошо.

– Когато се поддадете на безбожен натиск, вие плащате последствията, – уточни дядо Стойко, – а когато се предадете на Бог, вие печелите и вашето семейство има полза за бъдещите поколения.

Крум дръпна майка си за ръката и я попита:

– Мамо, какво е ситимово дърво?

– То е вид акация с много красиви цветове, – поясни майката.

– А тук има ли го?

– Не. Ситимовото дърво е било едно от малкото видове дървета, растящи в пустинните райони близо до Израел. Освен това то е плътно и изключително здраво, което го прави чудесно за всякакъв вид дървени конструкции.

– Щом е толкова издържливо, значи не гние, – ококори очи Крум.

– Много си досетлив, – засмя се майката. – Дървото отлага в сърцевината си много отпадъчни вещества, така наречените консерванти. Те правят дървесината неприятна за насекоми и ѝ помагат да бъде плътна и трудна за проникване на вода и други агенти на гниене.

– Какво чудно дърво, – възкликна Крум.

– А знаеш ли каква важна роля му е била отредена? – попита майката.

– Роля? – Крум повдигна вежди.

– Ситимовото дърво често се споменава във връзка с изграждането на скинията. От голямо значение е използването му и при изграждането на ковчега на завета. Помисли си само, скинията е използвана през следващите четиристотин години до построеният от цар Соломон храм в Йерусалим, а ковчегът остава решаваща част от еврейското поклонение до разрушаването на храма от вавилонците векове по-късно.

– О, това наистина е важна роля, – съгласи се Крум.

Стефан обичаше свободата в работата си. То беше частен шофьор.

– Мога да започна и да спра, когато искам, – обясняваше той. – Освен това не съм длъжен да се отчитам за маршрутите пред никого, но …

Тук замлъкна и се почеса по главата.

Слушателите му го гледаха изненадани:

– Че какво ти е?

– Уцелил си точно в десетката.

– Има една трудна част … , – подзе Стефан, но не довърши.

Другите с нетърпение очакваха да разберат какво го тревожи, но не казаха нищо.

– В тази работа можеш много лесно да изневериш на жена си, – призна си Стефан.

– Давай, сега ти е паднало, – потупа го някой по рамото.

Стефан само въздъхна и продължи:

– Качвам всякакви пътници, но никой, включително жена ми, не знае къде съм. Това, което ме спира е Бог. Мисля си, какво ли би си помислим за мен, а как би се почувствала жена ми?

Някой зацъка с език.

Стефан не му обърна внимание, а продължи:

– Бог знае нашите слабости, желания и колко лесно се изкушаваме. Можем да Го помолим за помощ. И Господ дава изход. Дали това ще е чрез страх от последствията, събуждане на съвестта, разсейване или нещо друго, няма значение, важното е, че няма да съгрешим.

Някой се обади:

– Как щяла да се почувства жена му?! Глупчо, живей, сега ти е паднало.

Стефан поклати глава:

– Не, това не е добро, И вие не правете така. Един ден всеки от нас ще отговаря за постъпките си.

Крум бе вдигнал ръце и възмутено питаше:

– Цялото това тичане след нещо ново, не ви ли разболява?

– Ако имаш предвид пазаруването, – усмихна се скептично Валери, – модните марки винаги предлагат нещо ново. Повече размери, цветове, … с една дума повече от всичко.

– Но това разболява хората в този свят, – възкликна Стоян. – И всичко това е заради глобалния бум на консуматорство.

– Не е ли смешно, – повдигна рамене Атанас, – рекламодателите ни учат, как новите продукти ще запълнят нашата празнота. Това усещане трае много кратко и не може да ни задоволи в дългосрочен план.

– Така си е, – потвърди Валери. – Когато си купим нещо ново, скоро след това се появява нов продукт и ние сме неудовлетворени.

– Бързото темпо на консуматорство и планините от боклуци, които ги следват имат своя глобален ефект, – смръщи вежди Стоян. – Милиарди продукти се продават в пластмасови опаковки. В държави, където няма грижа за отпадъците, хората ги изгорят, изхвърлят ги във водните басейни или живеят с тях.

– И резултата е налице, – въздъхна дълбоко Крум. – Само да завали и всичко се наводнява, поради голяма част от боклука, които идва от реката. Освен това след наводнения хората почват да боледуват по-често, поради паразити, които са се развили в отпадъците, попаднали в реката.

– Можем ли тогава да развием нулев остатък от боклука? – попита Стоян.

– Можем ако разберем, – Атанас се приготви да свива пръстите на лявата си ръка, – че придобивките ви не определят вашата стойност. Само Бог може да направи това. Когато изхвърляме различни неща, те не изчезват. Натрупаните боклуци в природата напомнят дълго време след като сме ги забравили. И най-важното, поставете си ограничения. Не следвайте съветите на рекламите, които твърдят, че следващият продукт е най-доброто, което трябва да притежавате.

– Добре казано, – наведе глава Крум. – Заслужава си човек да се замисли над това.

Митко бе привлечен от една голяма къпина. Бръкна между тръните, но извика от болка и бързо издърпа ръката си:

– Исках тази къпина, – каза той, – но тези тръни ми причиняват само болка. Не мога да стигна до нея.

Баща му се усмихна:

– Понякога в живота е невъзможно да избегнем болката, въпреки че прекарваме голяма част от времето си в опити да я премахнем, но известна време да ни боли си заслужава.

– Не искам да ме боли. Искам къпината.

– Без болка няма успех, – потупа го по рамото баща му.

– Няма ли друг начин? – Митко умолително погледна баща си.

– Не, – поклати отрицателно глава бащата.

Митко въздъхна тежко, повдигна рамене и каза:

– Е, щом се налага.

Бащата погледна внимателно сина си и продължи:

– Следващия път, когато изпитваш болка в живота си, независимо дали става въпрос за промяна в духовния ти растеж или възстановяване на развалени взаимоотношения, бъди смел! Не се отказвай, защото работата ти ще бъде възнаградена.