Службата в църквата вървеше в пълен ход. Две малки момиченца, които скоро щяха да навършат три години бурно се радваха. Не капризничеха, не  бяха много палави. Те само се смееха, пееха и танцуваха.

Майката им притеснена поради неудачните опити да ги вразуми, се червеше под осъдителните погледи на молещите се около нея.

Такива майки не веднъж са изпитвали „праведния“ гняв на дошлите в църквата.

Една баба направи забележка:

– Укротете ги, пречат ни да слушаме. Изведете ги навън, тяхното място не е тук.

Майката на малките момиченца се огорчи.  Тя едва се въздържа да попита възрастната жена: „Колко от децата ви сега са в църквата? Какво каза Христос за децата?  Нима Той не каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене, и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство“.

Малко по-нататък, се чу мърморене:

– Защо трябва да търпим чуждите деца? Отнемат ни мира и не можем да се потопим в Божието присъствие.

Гневните коментари подтикнаха майката да потърси ъгъл, където децата няма да се чуват. Но тъй като не намери такъв, хвана двете момиченца и излезе навън, а денят бе мразовит.

И всичко това само, за да се установи „благочестива тишина“.

След като жената с двете деца напусна църквата се намеси мъж на средна възраст:

– А нима не трябва да носим един на друг теготите си?

– Блажени са нашите деца, – обади се тихо възрастен побелял мъж, – те ще ни освободят от фарисейския квас и ще поправят възпитанието ни в садукейския дух.

– Малките деца шумят, защото зле се молим – подкрепи го един от дяконите на църквата, който чу само част от разговора на тази групичка. – Когато искрено започнем да се молим, а не по задължение или защото така трябва, децата ни няма да нарушават реда и дисциплината, защото те ще бъдат укротени от Божия Дух, който въздейства и на всеки от нас.

Марк Лициний Крас, един от най-богатите римляни през 1 век преди новата ера, значителна част от своето състояние е натрупал от пожари.

Веднага щом научел за горяща сграда, той предлагал на собственика ѝ да я купи за сума, която била много по-малка от пазарната стойност на имота.

Такива предложения правел и за съседните сгради на горящия дом, върху които огънят можел да премине всеки момент.

Ако сделката се сключвала, армия от 500 роби на Крас веднага се заемали с гасенето на пожара, а след това сградите бързо се възстановявали от повредите.

В противен случай Крас не помагал в гасенето на пожара.

Момиченце на три години не е изпитвало по-голям шок от мига, когато забелязало, че баща му много се е изменил.

Мъжът отдавна е носел брада, но решил да се обръсне и да се пошегува с дъщеря си.

Легнал на кревата да спи, като покрил долната част на лицето си с одеяло.

Когато дъщеричката му го отвила лекичко, тя не намерила обичайната брада и застинала на едно място, като поразена от гръм.

Момиченцето погледнало още по-надолу под одеялото, като се надявало, че изгубената брада ще се появи.

Разбирайки, че брада я няма и баща ѝ е гладко обръснат, детето заплакало и с викове избягало от стаята.

Беше вечер. Петък, последния ден от работната седмица. Стоян Горанов излизаше от центъра на големият град.

Изведнъж видя светеща табела: „Натоварен трафик в следващите две мили“.

Стоян се ядоса:

– Какво? Що за съобщение е това. Петък вечер е. Естествено е трафикът да е натоварен.

Тогава се появи следващото съобщение: „Внимавайте със спрелите автомобили ….“

Едва сега Стоян разбра и се плесна с длан по крака.

– Това е очевидно, – засмя се той. – Цялото съобщение не се събира на табелата, затова се появява в две части.

Явно той бе прочел само първата час, за това се ядоса толкова прибързано.

– Колко забавно, – каза си Стоян. – Ако Бог реши да ни разкрие бъдещето, има ли смисъл това, ако не се осъществи първо настоящето? Какво ли щях да разбера, ако бях прочел първо втората половина на съобщението?

Стоян се размисли върху случая. Той знаеше, че нищо случайно не става.

– Винаги ми се е искало да знам какво ме очаква, особено когато ми предстоят трудности, – призна пред себе си Стоян. –  Но Бог многократно ми е показвал, че бъдещето няма смисъл, ако първо не преживеем днешния ден.

Стоян импулсивно махна с ръка и продължи:

– Какво толкова съм се запритеснявал за бъдещето, нали Господ е обещал да бъде с нас винаги?

Бъдещето зависи от настоящето. Но каквото и да се случва занапред, Бог ни предупреждава, за да се подготвим, така че да го преодолеем и да бъдем победители във всяка ситуация. Но дали Го слушаме и внимаваме на предупрежденията Му

Започвайки кариерата си като колоездач и строител,  Глен Къртис преминал към мотоциклета, а след това се заел с разработване на двигатели за дирижабли.

Той се присъединил към новаторската изследователска група „Aerial Experiment Association“.

Строил е летящи апарати и е допринесъл за формирането на компанията „Curtiss Aeroplane and Motor Company“, която сега е част от „Curtiss-Wright“.