Седемгодишно момиченце пита майка си:

– Мамо защо се молим преди службата?

– За да изгоним бесовете.

– От църквата?

– Да ….
– А от къде те ще дойдат преди следващата служба?

– Те са с хората, на вратовете им идват.

– Тогава не е ли по-добре да изгоним тези хора?

 – Симеон Петров, чух, че ходите на църква?
– Да, ходя.
– На кого се молите там?
– На Отец, Сина и Святият Дух.
– На друг?
– Исус Христос.
– И още на кого?
– На Отец в името на Исус.
– Ясно, сектант.

Археологът наблюдава строителните дейности върху исторически терени.

Веднъж наблюдавах разкопките в централната част на града. Когато дойде време за обяд, всички машини спряха. Тъй като бях свикнала с шума, настъпилата тишина бе изненадваща за мен.

Изведнъж чух автомобилите, клаксоните им, църковната камбана в далечината…. Колко ли поколения бе призовавала тя? Колко хора са отивали на църква, когато а чуели нейния звук?

Тишината ми даде възможност да чуя камбаните. В този шумен свят ние се нуждаем от тишина, за да чуем Бога.

Когато сме изплашени, търсим място, къде да се скрием, но ако слушаме внимателно, в тишината ще чуем Божия глас, Който ни призовава да оставим страха и да поемем по пътя на служението.

Господи, упокой сърцата и умовете ни, за да чуем Твоя глас и да отидем там, където ни изпращаш.

Влиза жена в църквата и се кръсти три пъти.

– Аз не ходя често на църква, но трябва да се помоля за сина си, за да може да изкара изпита си. На кого да се помоля?

– На Бога, – отговори ѝ свещеника.

– Какъв Бог? На коя икона трябва да поставя свещ?

Всеки ден взимаме решения. Кога да се събудим? Какво да ядем? Къде да отидем през деня.

Някои са много важни, защото се отнасяме за пътя, които следваме в живота си.

Тези, които са около нас, нашето образование, приятелите, хората, от които се възхищаваме, оказват огромно влияние върху избора, които правим.

Като майка съм вземала много решения за децата си, когато са били малки. Когато пораснаха, дадох им възможност, сами да избират, независимо дали ми харесва това, което са решили, трябваше да приема техния избор.

Христовите ученици също направиха своя избор. Симон и Петър чуха призива на Учителя: „Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци“. Този призив определи курса на живота им.

Бог винаги ни дава право да избираме свободно. Ние сами решаваме дали да се молим всеки ден, да четем Словото, да помагаме на другите, когато са в нужда, да ходим на църква.

Ако се научим да възлагаме вярата си в Бога и Му позволим да ни води, ще имаме увереност в решенията, които взимаме.