Римските папи не винаги са били в Рим.
В края на 13 век, френския крал Филип IV Красивият обложил духовенството без съгласието на папа Бонифаций VIII, което се превърнало в дългия конфликт и убийството на последния накрая.
През 1309 г. Филип предоставил на папата нова резиденция във френския град Авиньон, където се преместил новоизбрания Климент V.
През така наречения „Авиньонски плен на папите“ действали седем папи и всичките били французи.
Скоро след завръщането на Григорий XI в Рим през 1377 и смъртта му през следващата година е имало разделяне на католическата църква. Приемникът останал в Рим, а избрания от недоволните кардинали антипапа отново отишъл в Авиньон.
Но в края на краищата над авиньонските папи се наложили римските.

Един свещеник говорел често, че трябва да се молим за враговете си. Един ден в църквата той казал:
– Ние прощаваме на нашите врагове, защото Исус го иска. Нека още веднъж да кажем силно: „Ние прощаваме на нашите врагове“!
На предната пейка седяла една възрастна жена. Тя казала:
– Аз нямам врагове.
Свещеникът бил изненадан:
– Вие нямате врагове?
– Не, нямам.
Свещеникът напълно се объркал:
– А на колко години сте?
– Деветдесет и осем.
Свещеникът въодушевено предложил:
– Моля ви, ела те отпред и разкажете как сте доживели до 98 години без да имате врагове!
– Много просто, – казала жената, – аз ги надживях……

Животът му свърши и той се яви на съд пред Бог и Той го попита:

– Какво те прави достоен за вечен живот с мен?

Човекът самодоволно започна да изброява:

– Ходих редовно на църква, помагах на сираците и вдовиците, давах си редовно десятъка, довел съм много хора до спасението, целия си живот съм следвал теб….

Бог отсъди:

– Не си достоен.

След него друг се представи пред Божието съдилище. И на него беше зададен същия въпрос. Човекът се смути и кротко каза:

– Няма какво да Ти покажа, което да е достойно, за да ме оправдаеш. Само мога да кажа, че Твоя Син умря за мен на кръста, отхвърлен с отхвърлянето, което беше за мен и грешен с моя грях само, за да мога аз да бъде приет от Теб с приемането предназначено за Него и да бъда отсъден за праведен с Неговата праведност. Твоя син замени своето положение в Теб с моето и аз приех тази замяна. Това е всичко.

Тогава Бог отсъди:

– Добре извършено! Влез в почивката на Господаря си, синко!

Свещеник посетил една църква в провинцията. Той започнал проповедта си с вълнуващо напомняне:

– Всички от тази църква ще умрат….

Когато се огледал, забелязал, че мъж, който седял отпред се усмихвал.

– Какво ви е толкова забавно? – попитал свещеникът.

– Аз не съм от тази църква, – казал мъжът. – Дойдох да видя само сестра си през почивката.

Нека отиде в църквата, друг изход няма. Но в храма трябва да влязат не с краката, а със сърцето. Да влезеш в църквата, означава да намериш своето място в живота. Винаги има начало и първа стъпка.
Жената трябва да бъде слаба, но не немощна, болна и крехка. Нейната слабост трябва да бъде „мъдра“. Силата на жената е в нейната слабост. Именно това я прави по-красива. Но тя може да си позволи тази царственост, само ако до нея стои силен мъж.
Родината е силна, когато има достойни бащи.
Срам ме е за мъжете и ми е болно за жените, когато гледам 40 и повече годишен мъж да се държи като малко момченце.
Какъв трябва да бъде истинският мъж?
Отговорен и надежден. И независимо от етническата си принадлежност, здраве, професия, богатство, социално положение и т.н. той трябва да е стабилен, глава, а не опашка.