Минко бе навел глава. Отдалече се забелязваше, че нещо сериозно го измъчваше. Дядо му Тодор го съзря и го повика:
– Сине, какво ти е потопило днес гемиите?
Момчето въздъхна, очите му се насълзиха и аха да се разплаче, но успя да се въздържи и промълви:
– Дядо, с каквото и да се захвана нищо не върви. Аз ли съм най- неспособния човек на този свят? Каква е целта на съществуването ми?
Старецът се усмихна и погали внука си по главата.
– Един от начините, по които Бог отговаря на това твое притеснение, е чрез дарбите и талантите, които е вложил в теб.
– Че аз имам ли такива изобщо? – попита Минко с плаха надежда.
– Дарбата е нещо, което ти се отдава лесно. Идва ти някак отвътре.
Минко мълчеше и очакваше дядо му да каже още нещо, което да го измъкне от депресията.
– Истинският художник знае как да съчетае формите и цветовете. Той се наслаждава в това, което прави. Много музиканти чуват първо музиката в главите си, а след това я записват на лист хартия. На някои им се отдава да организират хората в даден празник или събитие. Други помагат на хората да оправят живота си и взаимоотношенията си, като ги съветват.
Минко бе зяпнал дядо си и нетърпеливо попита:
– А какъв е моя талант? Каква е дарбата ми?
– Няма значение какви са, – каза старецът като повдигна нагоре показалеца си, – важното е да го правиш с голямо удоволствие. Просто прави това, в което си добър.
– Ами …, – нерешително се обади Минко.
– Ако не си сигурен, просто действай чрез това, в което си способен и ще видиш как Бог ще подкрепи избора ти, благославяйки усилията ти. Не се опитвай да правиш това, което не ти е дадено.
Очите на Минко заискряха
– Когато хората работят нещо, в които не са добри, те са нещастни, както и всички около тях. Но когато са на точното си място, те ще се справят отлично с работата си и ще бъдат благословение за колегите си.
