Това бе един малък град. Той имаше своите особености, не само в начина на изграждане на сградите, но и в общението между самите хора.
Повечето смятаха, че в него не се случва нищо интересно, но дали бе наистина така?
Мълвата за поредния скандал и препирня се разпространяваше мълниеносно. Коментарите не бяха единодушни, всеки имаше своето „за“ или „против“ подплатено със солидни аргументи.
Сашо Мерака, така го знаеха всички, бе истински предприемач. Той успяваше от нищо да направи нещо. Така бе натрупал доста капитал.
Един ден Сашо реши:
– Ще отворя бар в нашия град.
Градът се нуждаеше от малко разнообразие и всички приветстваха начинанието, особено мъжете.
Но Сашо избра неподходяща улица, на която да изгради своя обект.
Нима всички улици не са еднакво достъпни за такава цел? Не, разбира се! На тази улица се намираше местната църква.
Църковното ръководство не бе съгласно с това начинание и на всяко богослужение пастирът приканваше християните:
– Молете се, Бог да вразуми този незнаещ какво прави бизнесмен ….
И все пак барът бе построен.
Един ден преди откриването му се разрази силна буря. Светкавица удари зданието на бара и той изгоря целия.
Членовете на църквата се зарадваха, но това не бе задълго.
Сашо се закани:
– Няма да оставя нещата така. Ще си получите заслуженото.
Той призова църковното настоятелство на съд и поиска обезщетение за нанесените му щети.
На делото Сашо размахваше ръце и гневно крещеше:
– Те с техните молитви, предизвикаха, бурята и светкавицата, която унищожи бара ми. Трябва незабавно да заплатят щетите ми.
Пастирят на църквата обясняваше:
– Да ние не искахме на нашата улица този бар, но какво можем да направим, ние сме хора. Не можем да контролираме нито бурята, нито къде да падне светкавица …..
Съдията изслуша внимателно и двете страни и отбеляза:
– Още не знам каква присъда да дам, но от това, което представиха обвинителят и обвиняемите стигнах до извода, че собственикът на бара вярва в силата на молитвата, а хората от църквата със своя пастир, странно защо, не вярват в това…..
