Последния огън на залязващото слънце се обагри между облаците. Лекият ветрец нашепваше, че нощта приближава.
Последни приготовления за настъпващата вечер. Забързани хора. Захлопване на врати и прозорци. Детски плач, отзвук от нежеланието на малките палавници да се приберат у дома.
Игнат нервно пристъпяше край Добромир. Изглежда двамата спореха за нещо.
– Нашият Бог е Бог на любовта, – каза спокойно Добромир.
– Нима това е любов? Виж колко страдания и зло има в света, – разпери ръце с възмущение Игнат. – Къде е Бог, когато хората хората са изпълнени с болка и мъка?
– Трудно ще ти отговоря на този въпрос, – бавно отговори Добромир. – Но ако ти наистина искаш да разбереш каква е Божията любов, погледни на Кръста.
– Знам, че там е разпънат Христос, но каква е връзката с любовта?
– Именно от любов към нас Бог предаде Сина Си на укори и разпятие. Заради тази любов Исус не отговори на лъжлите обвинение и богохулства, а отиде на Голгота заедно с двама разбойници, какъвто е всеки от нас, който е останал сляп за саможертвата и обичта Му към нас.
– Разбойници?!
– Всички съгрешихме, няма праведен нито един… а заплатата за греха е смърт.
– Искаш да ме изплашиш ли? – припряно попита Игнат.
– Далече съм от мисълта да те плаша, – засмя се Добромир. – Разбери, заради любовта Си към хората, когато беше в смъртна агония, Исус даде надежда на разбойника, който бе възкликнал: “ Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си“.
Игнат стана напрегнат и неспокоен.
– Защото ни обича, – нежно каза Добромир, – Христос извиси глас в молитва там на Кръста: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“.
– Наистина ли Бог ни Обича? – със съмнение и още недостигаща увереност попита Игнат.
– Да! И доказателство за това е Кръста, – отговори Добромир и лицето му засия.
