Един ден продавачката в магазина се усмихна на Минчо, докато му подаваше касовата бележка. Той също ѝ се усмихна приветливо.

Когато си тръгваше тя му каза:

– Приятен ден, Минчо!

Това бе голяма изненада за младия мъж. Той буташе количката си , за да разтовари багажа си и си мислеше:

„Тя от къде знае името ми? Аз изобщо не я познавам. Не помня да съм я срещал някъде. А може би съм забравил ….“

Изведнъж погледът му попадна на табелката с името му, която седеше окачена на ревера на сакото му.

Днес бе на семинар и там на всеки бе закачена табелка с името му. Така хората научават бързо имената си  и се чувстват приети на мястото, където стават събиранията. Създава се една по-топла атмосфера, където можеш да споделиш мислите, вижданията си, дори да обсъдиш проблемите си.

– Преди не осъзнавах тази възможност, – каза си Минчо, – но този случай в магазина ме подсети за нещо. Ще нося табелката с името си навсякъде, където отида. Това ще ме прави по-отговорен, защото хората виждат моите постъпки, а аз искам да съм пример за истински християнин.

Бог е призовал всеки от нас по име, за да бъдем живи примери за Неговата любов, където и да се намираме.

Как показваш на хората, че Бог те е призовал по име?

Един християнин се оплаквал от враговете си на друг вярващ:

– Знаеш ли колко зло са ми направили, а Бог не ги наказва.

Другият му съчувствал искрено:

– Нали знаеш, че е писано: „Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв …“.

След това направил малка пауза и добавил:

– И все пак, всичко за което имаш сила го направи. Дай му добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена. Мисля, че Бог няма да бъде против.

Един „горещ“ християнин започнал сериозно да изучава Библията. Първо прочел Битие, Изход ….. и стигнал до книгата на Исус Навин.

На тази книга той сериозно се спрял, защото в нейния край прочел, че Исус умрял, а в Евангелието от Марка, че е възкръснал.

Този теологичен проблем, едва не го съборил и добре, че не станал повод да загуби вярата си.

В крайна сметка, след като поговорил с пастора си, той разбрал всичко.

Е, понякога и такива неща се случват.

Върви един християнин в гората. Настигнал го човек с каруца. Той качил християнина на каруцата си.

След известно време решили да похапнат. Християнинът извадил от торбата си хляб и решил да отреже едно парче за мъжът, който го возел.

През това време, той усилено мислел: „Как да разкажа на този човек, какво Исус Христос е направил за него?“

Най накрая се обърнал към мъжа и казал:

– Ти, готов ли си сега да умреш?

Мъжът хванал юздите и избягал с каруцата си в гората.

Мартин днес намери портфейл.

Като добър християнин той си помисли:

„Какво би направил Исус с него“.

И не се поколеба нито за миг в решението си. Всичко, което намери в него го превърна във вино, т.е. с парите в портмонето си купи алкохол.