Миро притича развълнуван до приятеля си Жеко.

– Знаеш ли какво интересно нещо открих? – попита го той.

Жеко повдигна рамене.

– Как е на английски гостоприемство и болница? – попита Миро.

– Ако не се лъжа hospitality and hospital, – отговори бързо Жеко.

– Забелязваш ли нещо общо в тези думи?

– Да, интересно, – възкликна Жеко.

– Гостоприемство и болница идват от една и съща латинска дума, тъй като и двете водят до един и същ резултат – изцеление, – поясни Миро.

– Следователно, когато отварям врата за някого, аз все едно му казвам:“Ти си важен за мен и за Бога“, – констатира Жеко. – Гостоприемството може да бъде за тях болница.

– Така е, – съгласи се Миро. – Ако обърнеш достатъчно внимание на нуждите им.

– Съвременното гостоприемство включва споделяне на храна и напитки и време за разговори и слушане …, – не довърши Жеко.

– Най-вече слушане, ако искаш наистина да им помогнеш, – наблегна на думите си Миро.

– Ние се радваме не само на това, че са дошли, – допълни Жеко, но желаем да бъдат в безопасност.

– А за нуждите им може да се каже някоя насърчителна дума, подкрепена с молитва, – усмихна се тържествуващо Миро.

Колкото повече упражняваме гостоприемство, толкова повече разширяваме кръга на хората, на които можем да помогнем чрез Господа.

Разказвайки им за Него, отваряме врата за разрешаване на проблемите им.

На Матьо бе доставено огромно количество храна в дома му.

Не, човекът нямаше парти, нито някакъв празник.

Тогава какво се бе случило?

Матьо бе оставил сина си Еди да играе с телефона му преди лягане.

Момчето се бе съблазнило да получи голяма награда, ако поръча храна от няколко ресторанта.

Когато ядосаният Матьо влезе в стаята на сина си, Еди се скри под одеялото си.

– Защо го направи? – крещеше разярен Матьо.

– Бях гладен, – плахо отговори шестгодишното момче.

Така апетитът и незрелостта на Еди доведоха до много скъп резултат.

Когато сме изкушени и желаем нещо, вместо да позволим на нашите апетити да ни доведат до скъпи грешки или грях, нека се обърнем към нашия небесен Баща, защото единствено Той може да насити гладната ни душа „с блага“.

Всичко бе невероятно. Давид бягаше със майка си и сестра си от преследване в собствената си страна.

Възрастно семейство им предложи средства, храна и дрехи, за да могат спокойно да посрещнат нуждите си.

– Никога не бих повярвал това, ако не го бях видял с очите си, – споделяше по-късно Давид. – Те изобщо не ни познаваха. Ами ако бяхме злоупотребили с тях? Щяха да пострадат. Те постъпиха много смело, мога да кажа дори безразсъдно, но … нашите нужди бяха посрещнати.

Бог точно така иска да се грижим за другите, особено бежанците. Той ни насърчава, да ги обичаме като себе си.

По-късно Давид, когато създаде свое собствено семейство, по примера на хората, които им бяха помогнали, той и жена му поканиха бежанци да живеят у тях, докато се устроят.

Бог приветства непознатия и ни подтиква да го посрещнем по същия начин.

Семейство Тодорови имаха празник и решиха да го отпразнуват със сина си в едно малко заведение.

Този ден там нямаше достатъчен персонал. Бяха само управителят, готвача и едно момиче, което обслужваше клиентите.

Когато приключиха със храната, Митко се обърна към жена си и сина си:

– Имате ли нещо важно да правите през следващите няколко часа?

– Не, – в един глас, без да се замислят, отговориха двамата.

След което Митко се обърна към управителя:

– Можем ли малко да помогнем с разчистването?

Управителят ги изгледа изненадано, но се съгласи.

Силвия и Атанас се заеха да мият чиниите в задната част на заведението, а Марин започна да разчиства разхвърляните маси.

– Вие ни изненадахте, – каза изумен управителят.

Атанас обясни:

– Това, което се случи днес, всъщност не е толкова необичайно. Родителите ми винаги са давали примера на Исус, който не е дошъл да Му служат, а да служи на другите.

Всеки начин на служене, който срещаме, може да изглежда различно, но едно нещо е общо между тях, има голяма радост в извършването на това.

Целта на служенето не е да превъзнасяме тези, които са го извършили, а да служим с любов на другите, като същевременно насочваме цялата хвала към нашия смирен, саможертвен Бог.

Хендли Пейдж беше велик пионер в света на авиацията. Той бе изобретил редица самолети. Неговата компания бе допринесла много за развитието на авиацията.

Един ден Хендли летеше с един от най-добрите самолети през безплодните пустини на Близкия изток.

Голям плъх бе пропълзял в товарното отделение зад пилотската кабина преди излитане, привлечен от миризмата на храна.

Когато самолетът се издигна на няколко хиляди фута във въздуха, Пейдж чу звук на гризане.

– А, не. Само това не, – сърцето му заби силно от притеснение.

Хидравличните тръбопроводи и контролните кабели минаваха през цялата товарна зона.

– Само едно гризване на кабел – въздъхна ужасен Хендли – и самолета може да излезе от строя. … Сам съм. Не мога да оставя контролерите, за да се справя с неканения гост.

Страхът го овладя:

– Мога да кацна, но при сегашната надморска височина, няма време да се спусна безопасно. Ако успея да се приземя, докосването на несигурния пустинен пясък е рисковано, а шансовете да излетя отново са много малки.

Нямаше време ….

Изведнъж той си спомни информация, която някога бе смятал за дреболия:

– Разбира се, – възкликна Хендли, – плъховете се нуждаят от повече кислород, за да оцелеят, за разлика от хората. И кислородът става рядък с увеличаването на надморската височина.

Пейдж издигна самолета по-високо в небето. След няколко кратки мига гризещият звук спря.

Когато се приземи след няколко часа, той откри мъртъв плъх, лежащ точно зад пилотската кабина.

Сатана не може да се справи с Божията истина. Неговите лъжи и тъмнина ще се разтворят в светлината на Божието присъствие.

Изкачете се по-високо и се издигнете в небесата, докато преориентирате мисленето си с Божието.

Въздухът може да е малко разреден, ако не сте свикнали да ходите там. Но вървете, защото Духът ще ви държи, докато се приспособявате.

Продължете да се изкачвате, като повтаряте истината отново и отново, докато онзи плъх – сатана и емоционалните крепости, които ви смущават, не паднат и умрат от липса на въздух.

Когато го направите, ще дишате свободно.