Много градинари обичат да засаждат на техните парцели билки. Но малко от нас знаят къде най-добре да ги поставят, за да имат максимална полза.

Билките са добри не само за храна, но те притежават свойства, които помагат да се прогонят от участъка голяма част от насекомите вредители.

За това когато решавате какво да засадите в градината, не забравяйте да оставите място за растения инсектициди,  които ще бъдат добри помощници в борбата с вредителите.

Например, копърът, магданозът и кориандърът са врагове на първо място на колорадския бръмбар и охлювите. Тяхната миризма привлича калинките, които ядат листните въшки.

Маточината е  с приятен аромат, който не понасят  комарите. За да не ви досаждат тези кръвосмучещи насекоми особено вечер, посадете на местата за почивка повече маточина. Ако се стрият листата на маточината ефектът се удвоява.

Нейната миризма не могат да понасят още белокрилката и лисната въшка. Но този аромат е много привлекателен за насекоми опрашващи цветните стъбла, така че се получава богата реколта.

Босилекът въздейства върху паяк кърлеж, петточкови ястребов молец, мухи, листни въшки, комари, както и много други.  За да защитите растенията, засадени босилек в различни части на градината. Той притежава свойства които обезаразяват почвата от редица болестотворни бактерии. Вследствие на което босилека може да се счита и за зелен тор.

Цикорията или синята жлъчка помага да се отървете от кръглите червеи, които обичат да ядат цвеклото и ягодите. Поради това е желателно да се засадят между тези растения. Тя също е инструмент в борбата срещу нематодите.

Ментата и мащерката могат да помогнат да се отървете от белокрилките, зелевата пеперуда, със своя аромат привлича насекоми – ентомофаги като хищни оси, божа кравичка, златоглазка, афидиус, сърфидни мухи, които са се хранят с листни въшки и други вредители.

Градинският чай ще ви помогне да се отървете от зелевия молец, морковата муха и листните въшки. Тази билка засадете покрай зелето, ягодите и краставиците.

Розмаринът отблъсква морковите мухи и всички видове охлюви и плужеци.

Един брат казал на авве Пимен:

– Когато дам на своя брат малко хляб или нещо друго, демоните унижават моята милост и  все едно съм дал за да угодя на човека.

Старецът му отговорил:

– Въпреки че твоята милостиня е била, за да се угоди на човека, все пак е даване, нали ние сме длъжни да даваме нужното.

И му разказал следната притча.

– Двама земеделци живеели на едно и също място. Единият от тях, засадил и събрал малко хляб, макар и нечист, а другия мързелувал и нищо не посял. В случай на глад кой от тях ще има храна?

Братът отговорил:

– Този който е събрал малко хляб, макар и нечист.

Тогава старецът му казал:
– Нека сеем хляб, макар и да е нечист, за да не умрем от глад.

Миещите мечки често живеят близо до водата.

Те са около десет различни вида, които се различават по размер, но малко по външност.
Осезанието е много важно за миещата мечка.

Пъргавите им предни лапи са покрити с бодливо покритие, което ги защитава, а когато няма враг са помощници за поглъщане на храната.

Енотите са склонни да се размножават в края на зимата. След периода на бременността, тя е около два месеца, женската ражда пет малки.

Пътят на коприната бил дълъг древен караванен маршрут, свързващ Източна Азия (Пекин) с Европа (Истанбул).

Първи изследвали и използвали този път китайските търговци, които търгували с Европа. Те продавали ценни предмети като коприна и подправки, а използвали парите, за да купят злато, сребро и коне. Тези търговци били подложени на различни опасности по целия този път, за това трябвало да имат достатъчно кураж, за да го изминават.

По пътя имало много трудности, в това число резки и изтощителни температурни разлики.

Когато приближавали пустинята Гоби, горещината била непоносима и единственият начин за оцеляване са били оазисите, пръснати из пустинята. Те осигурявали на пътниците храна и вода.

Преминавайки района на планинската верига на Хималаите от другата страна, търговците замръзвали от студ. Освен това, прехода през проходите се усложнявали от факта, че планините били покрити със сняг.

Унгарски химик Джордж де Хевеши, бъдещ носител на Нобелова награда, през 1911 г. работил в Манчестър върху използването на радиоактивни изотопи.

Тъй като не разполагал с много средства, Хевеши живеел в общежитие и се хранел в столова.

Подозирайки, че работниците в кухнята са използвали остатъците от неизядената храна, за да приготвят нова, ученият добавил малко количество радиоактивни материали в своята чиния.

След няколко дни той взел образец от подобна храна и страховете му се потвърдили. Намерил радиоактивната храна в току що приготвената с помощта на електроскоп.