Дребничката и много мила Дени с искрящи светли очи и ведра усмивка почина тази сутрин. Същата, която печеше кекс на мъжа си всеки ден нищо, че понякога забравяше да включи фурната. Беше толкова старателна за външния вид на мъжа си, че вместо шалче увиваше около врата му, домакинската си престилка, винаги безупречно чиста. Беше много мила и приятна жена.

Пепи, нейният мъж, седеше на столче до леглото й и стискаше ръката й между дланите си. Тя беше облечена в чиста нощница, а на лицето й бе изписана обичайната добра и ведра усмивка..

Лекарката влезе в стаята, взе един стол и седна до мъжа. Той вдигна очи към нея и дрезгаво каза:

– Отиде си, докторке, – сълзите му се стичаха по лицето, – отиде си без мен.

– Знам. Съчувствам ти и те разбирам.

– Обеща да не го прави. Трябваше да ме изчака. Сега какво ще правя без нея? – хълцаше старецът. – Женени сме от 64 години …. Не мога да се справя без нея. Кой ще ми говори, кой ще ме слуша сега? Обичаше да казва: „Пепи, много говориш, това дразни другите и никой не те слуша“.  И тя много говореше. И двамата бяхме едни бърборковци. В последно време нямахме нужда дори да казваме нещо, защото всеки знаеше какво ще каже другият, но това не ни спираше. Казвах й : „Не започвай пак тази стара история“. А тя ми отговаряше: „Ако е било интересно първият път ще бъде интересно и сега“. Какво ще правя без нея сега? Какво …?

– Бяхте ли с нея до края?

– Да. Всички бяха много мили към мен. Оставиха ме да бъда с нея през цялото време. Тук съм от снощи.

– Радвам се, че сте били заедно до последно.

– Да. Бяхме. Беше толкова спокойна. И така си отиде. Последното, което ми каза беше: „Пепи, прости ми“. Сигурно, защото не ме дочака. А като издъхна се усмихна.

Старецът погледна жената с бялата престилка до себе си и каза:

– Вярвате ли в отвъдния живот, докторке? Много хора вече не вярват …..

– Вярвам, – каза лекарката.

В този момент тя наистина беше убедена, че Дени е на небето, ведра и усмихната, очакваща Пепи да пристигне при нея .

– Мислите ли, че ще я видя отново?

– Убедена съм.

– Много се радвам, че мислите така. Защото понякога ….., – усмихна се старецът през сълзи, – не винаги съм сигурен. Много ви благодаря, че дойдохте, докторке….

За това ви са необходими: една чаша мляко – 250мл, 100 гр масло. 150 гр брашно, 4 яйца и щипка сол.

А ето как се приготвят: В тенджера налейте млякото, сложете маслото и солта. Маслото ще се разтопи постепенно на огъня. Към получената смес добавете брашното, като постоянно разбърквате. Отделете еднородната маса от огъня. Добавяйте яйцата едно по едно. Те се слагат само в горещо тесто.

С готовата смес напълнете готови форми или увита лента намазана с масло с дължина 10 см. Разположете ги в добре намазана тава на разстояние 5 см едно от друго.

Еклерите се изпичат при 180 градуса за 30 минути. При печене фурната не се отваря.

В готовите еклери се прави отвор, който се запълва с крем, а отгоре се заливат с разтопен шоколад на водна баня.

За приготвяне на крема са нужни: 400 мл мляко; 2 жълтъка; 1,5 супени лъжици брашно; 1,5 супени лъжици нишесте; 80 г захар и ванилия.

Начин на приготвяне: В съд разбиваме жълтъците със захарта и ванилията, вливаме млякото и добавяме брашното, нишестето. Добре разбъркваме сместа, за да няма бучки и в микровълновата фурна за 3-5 минути на максимална мощност я загряваме.

Непременно, след всяка минута изваждаме и добре разбъркваме. Гъстотата на крема зависи от времето на приготвянето му. Например, за това могат да отидат 4 минути.

Лондонският „Обзъвър“ на 18 март 2001 г. е съобщил, че британската полиция обмисля използването на американската Моторизирана система за отказване.

Тази система е известна като „зашеметител“, използващ „насочен лъч“.

Когато влезе в контакт с кожата, създава неприятно усещане за парене. Според Пентагона лъчът не причинява трайни увредания. Никой не е ранен, а тълпата или вражеските войници се разпръскват.

Оръжието използва същия лъч, който можем да открием в микровълновата фурна. Движейки се със скоростта на светлината, той прониква на по-малко от милиметър под кожата и бързо загрява повърхността й. Това предизвиква защитната реакция на тялото – усещане за болка. В момента, когато човек се озове извън обсега на лъча, болката изчезва. Кой знае какви оръжия във въздуха, водата и храната експериментират върху нас.

Нов вид алергия са регистрирали специалистите от САЩ. Оказва се, че някои хора са добили алергия към безжичната мрежа Wi-Fi.
Пациентите идващи при лекаря се оплакват от главоболие.  Симптоми им приличат на тези при настинка. Някои от тях се оплакват от нарушаване на зрението.
Както казват и самите медици, въздействието на Wi-Fi върху тялото на човек не е напълно изяснено, но с подобни симптоми досега не са се срещали. За да премахнат „алергията“, лекарите предлагат на пациентите, да не влизат в зона с Wi-Fi.
Американци подкрепящи истината са се активизирали. В страната вече са заведени няколко дела, в които ишци са родители. Причината е била негативното влияние на безжичната интернет връзка върху здравето на децата им.
Сега много смятатат, че Wi-Fi е вредна за човешкото здраве. Учените са съгласни, че страхът е напълно основателен. Тъй като Wi-Fi работи на същата честота като микровълнова фурна.
На тази честота в печката продуктите се подгряват за няколко минути, но при безжичната интернет връзка, човек е подложен постоянно на такова въздействие.

Измийте доматите. Внимателно изрежете върха им и с чаена лъжичка премахнете сърцевината. Изпържете каймата, като към нея прибавите сол, черен пипер и ситно нарязани зелени чушки.
За да не прилепне каймата към дъното на тигана, добавете малко олио или вода.
Към сместа прибавете смляната сърцевина от доматите и малко сварен ориз. Разбъркайте добре всичко. С получената смес напълнете доматите, а на върха им поставете  майонеза и настържете сирене. Всичко това запечете във фурна.
За да изпълните горния деликатес ви трябват: 8 домата, 250 гр кайма, 2 супени лъжици ориз, 1 скилидка чесън и зелени чушки, сол, черен пипер и сирене на вкус.