Токсинът на пептид, изолиран от отровата на перуанския паякът е в състояние да блокира каналите, отговорни за предаването на сигнали за болка от невроните.

Учените твърдят, че отровата на паяка, може да помогне за разработване на ефективно обезболяващо средство с минимални странични ефекти.

Милиони хора живеят с хронична и невропатична болка в значителна степен, защото сегашните лечения често предоставят само леко облекчаване на болката и имат сериозни странични ефекти.

За това учените от цял свят се стремят да разработват по добри аналгетици.

Австралийските учени в новата си работа пишат, че перуанските отровни паяци съдържа пептидния токсин Protx-II, който е в състояние да подтиска потока от болката.

Токсинът се свързва с рецептора на болката, разположен в мембраната на нервните клетки.

Според учените, невронната клетъчна мембрана привлича пептида към невроните и блокира усещането за болка.

Преди да се появят мусоните в Индийският океан острицата, която расте на плато високо в планините на Тибет, напълно се „се разтваря“.

Екип от учени от Китай и Европа са открили необикновената способност на острицата, растящи в блата и в планините на Тибет.

Растението може да „предскаже“ идването на мусона от Индийския океан. Въпреки това, учените все още не са в състояние да се разбере механизма на това поведение на острицата.

Растението явно има сложна система за прогнозиране на времето. За да потвърди поведението на острицата, учените са анализирали данните, събрани от пет научни станции за последните две десетилетия в тибетския окръг  Дамшунг.

Преди това учените неведнъж са отбелязвали, че растението има способност да „предсказва“ климатичните аномалии, като например по-топла зима. Въпреки това, поведението на острица, няма нищо общо с температурни промени.

Мусоните идва от Индийския океан през лятото и донасят обилни валежи. Въпреки това, времето на пристигането им е различно всеки път.

На учените им е трудно да разберат механизмите на поведението на растението, което започва да реагира на мусоните, още преди да се надигнат над Индийския океан.

Пингвините живеят предимно в Антарктика, където средната лятна температура е минус 30 ° C, а през зимата е минус 60-70 ° C.

Птиците гнездят на земята и ловят риба в океана, но не се превръщат в ледени висулки. Как го правят, учените едва сега са разбрали.

Устойчивостта на пингвините към студа се дължи на особената структура на перата им.

Специалисти в областта на околната среда, инженери и технолози от редица университети и лаборатории в Китай внимателно са проучили образци на пингвинови пера, а след това създали мембрана от нановлакна, притежаващи аналогични свойства.

За проучването учените са взели няколко пера от пингвините на Хумболт, гнездящи на бреговете на Чили и Перу, и добиващи храна в студените океански течения.

По време на експеримента изследователите са разрязали перата на малки части 4х4 мм и след предварителна подготовка ги поставили под електронен микроскоп, което им помогнало много внимателно да изучат структурата им.

Оказало се, че те са покрити с мрежа от брадавички, които имат зъбци и малки кукички. Такава структура отблъсква водата и освен това не позволява по тях да се полепят различни вещества.

Създадената мембрана от нановлакна, по подобие на перата на пингвините, може да се използва, за създаване на тъкан, която е устойчива на заледяване.

Новият материал получен от американски учени, дава възможност да се събира ефективно вода от въздуха. Тези кондензатори ще могат да се използват в засушливите райони на планетата.

Новият материал „изсмуква“ водата от въздуха много по-бързо от предишните аналози. За образец учените са избрали бръмбари пустинници и кактусите, които оцеляват в много сухи условия.

Например, бръмбар от пустинята в Намибия събира вода рано сутрин чрез специални мембрани, намиращи се на краката му, когато кондензацията във въздуха достига своя максимум.

Шиповете на кактуса помагат да се транспортира вода към тялото на растението.

Всички тези аспекти учените са включили в изкуствения материал за кондензация.

Японски учени използват космически технологии, за да се справят с горещината.

На пазара вече са се появили дрехи и материи, които могат практически да охлаждат до нула градуса.

В Япония са намерили високотехнологичен способ за борба с жегата и задуха.

Агенцията по аеродинамични изследвания ДЖАКСА е пуснала охлаждащи фланелки.

В плата, от който са ушити дрехите, е прокарана уникална мрежа от миниатюрни тръбички. Технологията  е взаимствана от производителите на скафандри.

Специална течност, която циркулира по тръбите може да охлади за половин час тениската до 4 градуса по Целзий.

Външно те по нищо не се отличават от обикновените спортни облекла. Даже могат да се перат в обикновена пералня.