За някои животни скоковете са много по-важни от бягането. От добрия скок може да зависи живота на самото животно. Някои скачат по-добре на дължина, а други на височина.

Ако ви попитам: „Кой е най-добрия скачач на дължина и височина?“, навярно ще помислите първо за бълхата. Вярно е , че тя може да скача нагоре до 34 см, почти 130 пъти превишаващо нейния ръст, а на дължина – 60 пъти надвишаваща размерите на тялото ѝ.

И въпреки всичко бълхата не е шампион по скачане. Задминава я пенещата цикада.

Учените са открили, че тези насекоми могат да скачат на височина 60 см. Тази височина е няколко десетки пъти по-голяма от дължината на тялото на цикада.

Ако цикадата има размерите на човек, тя би прескочила небостъргач.

Филип зави зад ъгъла и заби колата в автомобил със подемен механизъм. Той мигновено удари спирачките, но тези, които пътуваха в колата с него започнаха да крещят:

– Автобус идва зад нас! Ще ни удари!….

Филип се обърна към тях и слушаше обясненията им. След това видя автобуса, който се вряза в колата му. Заедно с другите в колата той не притиснат към автомобила, в който се бе блъснал.

На Филип му се струваше, че всичко става прекалено бавно, освен собствените му движения, които бяха с обичайната си скорост.

Той изобщо не можеше да разбере как може да стане това. Да чува какво му говорят другите в колата, да забележи как автобусът се врязва в тях и същевременно да види как се блъска в другия автомобил.

Това единствено може да се определи, като забавяне на времето.

Някои учени предполагат, че когато сме изправени пред опасност, освобождаването на стреса, може да ускори мисловните процеси на човека, а света около него започва да се движи много по-бавно.

Една от причините, за да се получи така е, че нашата система, която отговаря за определени движения, има собствен секундомер, който записва колко бързо се придвижват нещата в полезрението ни. И когато работата му е нарушена, заради увреждане на мозъка, светът наоколо замира.

Учените са разработили нов пластмасов материал, който може да бъде основа за производство на облекло, в което на хората никога няма да им е горещо. В тези дрехи ще ни бъде толкова прохладно, че изобщо няма да ползваме климатик.

Често синтетичните тъкани отблъскват водата, за това не попиват потта. При горещо време в облекло от изкуствена материя, хората буквално изтичат като течност, защото потта не се попива от тъканите.

В последно време учените се занимават с разработка на материал, който ефективно попива излишната влага и охлажда тялото, много по-добре от естествените материи.

Разработеният наскоро материал не само дърпа влагата и топлината от тялото, но и охлажда чрез захващане на инфрачервеното излъчване. Нашата кожа постоянно изпуска инфрачервени лъчи, за това ни е горещо, когато си облечем дреха.

Около 50% от топлината на тялото излиза чрез инфрачервено излъчване. Ако през лятото тези лъчи бъдат блокирани, хората ще усещат прохлада.

Новата тъкан е направена от наноструктури на полиетилен, които са непрозрачни за видимата светлина, но пропускаща инфрачервеното излъчване. В материала са добавени елементи, позволяващи на водата да преминава през влакната, като в памук.

По време на изпитването температурата на тъканта над повърхността на тялото на човека била с 4 градуса по-ниска, отколкото при памука.

Поляризацията при слънчевата светлина при залез служи на прилепа да провери и правилно настрои своя вътрешен компас, така че да лети в нужната посока.

Поляризираната светлина се използва за ориентация на няколко птици, земноводни и насекоми. До сега биолозите не са знаели, имат ли прилепите някакви приспособления за зрение, с които да възприемат поляризираната светлина.

В експеримента учените оценили въздействието на поляризираната светлина на много прилепи. Те ги пуснали на 20-25 км от дома им с помощта на прикрепени радиопредаватели към тях и се убедили, че прилепите точно се ориентират в полет при залез, когато в атмосферата е налице поляризирана светлина.

Прилепите я използват за навигация заедно с позицията на слънцето, магнитното поле на земята,обонянието и ехолокацията.

Днес учените не се съмняват, че при спорта, където се постигат високи резултати, ролята на психиката е не по-малко важна, от физическото състояние на спортиста.

Тим Нокс, професор от университета в Кейптаун е доказал, че мозъкът има подсъзнателни механизми за самосъхранение.

Те се проявяват, за да не може организмът да се приближи прекалено близко до опасностите. Нокс нарича този механизъм „централен регулатор“.

Според него, умората е защитна емоция, а не отражение на физиологичното състояние на организма.