Един от белезите на едно страхотно семейство е, че членовете му си помагат един на друг в растенето.

Как става това?

Ще ви дам два начина, които помагат на хората да се развиват. Това важи във всяка една област на живота.

1. Чрез пример. Исус направи това при обучението на учениците.
„И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас“.

Вашите деца не искат да чуят поредната проповед. Те искат да видят примера на Исус в живота си.

2. Чрез разговори. Ако не сте критични в разговорите с децата си за реалните проблеми, те няма да израстват. За съжаление, повечето разговори, които имаме с деца са около планове, хранене или домашна работа, а не за нещата, които наистина има значение в живота.

В Библията се казва:“Тия думи (Божиите заповеди), които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“.

Сега ще ви кажа два начина, които не работят, за да помогнат на хората да растат:

1. Чрез критика. Заяждането не действа. Ако осъждате другите също няма да се получи нищо. Критиките и оплакванията са напълно неефективни за промяната на човека.

Защо? Защото, когато критикуваме, се фокусираме върху това, което не искам, а не това, което желаем.

„И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно“.

2. Чрез сравняване. Всеки е уникален. Няма никой в ​​света като теб! Ето защо сравняването никога не дава резултат. В действителност, това е смърт за всяка връзка и взаимоотношение.

Всеки човек трябва да съди собствените си действия и да не се сравнява с другите. След това той може да се гордее с това, което сам е направил.

Помислете сериозно за разговорите, които сте имали в семейството си. Говорихте ли с тях това, което наистина има значение в живота?

Тайната вечеря в горната стая, предшествана от измиването на краката на учениците от Спасителя, е станала образец и пример на Христовата любов и нежност.

Християнинът е призван да бъде светлина в света, която разсейва тъмнината.

Много е важно, всеки сам за себе си, да си изясни: Къде е моето място в това важно събитие? Доколко съм готов да се отвърна от неправдата и греха, и да бъда съпричастен към триумфа на Възкръсналия Спасител?

Когато всеки от нас осъзнае същността на тази необикновенна вечеря, предшестваща следващия трагичен ден, ще има реална причина за духовна радост.

След като човек преживее схватката със собствените си греховни навици и стремежи, вкусвайки освобождението от греха, става съпричастен към великото и славно Възкресение Христово.

В Китай по времето на Мао Цзедун решили да унищожи всички врабчетата. Пропаганда се оправдала с това, че врабчетата ядат големи количества от зърнената реколта, носейки огромни загуби за икономиката на страната. Планът бил разработен през 1958 г.

Всички селяни, както и участващи в кампанията, учениците и жителите на града крещели удряйки по метални кутии, барабани, размахвали импровизирани знамена и парцали, като заставали на покривите, за да изплаши врабчета.

Уморените птици падали на земята и ентусиазираните хората ги доубивали. Даже били изложени големи снимки с мъртвите птици.

Само за три дни в Пекин и Шанхай били унищожени 900 хиляди птици, а до началото на ноември същата година в цял Китай били убити около два милиарда врабчета. В столицата и крайбрежните провинции, където избиването било усърдно, не останало нито едно врабче.

След кампанията реколтата била много по-добра, но се намножили гъсеници и скакалци, които по-рано били изяждани от врабчетата.

В резултат на нахлуването на скакалците добивът спаднал рязко, в страната настъпил глад, при който загинали около 30 милиона души и много домашните животни.

Наложило се да купуват врабчета от чужбина. Не е ли прекалено висока цената на човешката глупост?

Мисията на Църквата е да спасява душите за вечността. Църквата не се бори с хората и за тях.

Християните трябва да виждат във всеки човек ценно творение на Бога, призвано към вечен живот. Целта на всеки вярващ е да качи на кораба на Спасението тези, които са зад неговия борд.

Всеки християнин трябва да доведе хората до покаяние и вяра в Христос. Да ги подбуди съзнателно да се присъединят към църквата и да споделят живота си с нея .

Христос не изпрати учениците си да доказват, че са по-прави във вярата си от другите. Той ги изпрати да проповядват Евангелието.

Непознаващите Христос ще дойдат в църквата ако към тях се показва уважение, проявява се търпение, видят готовност да бъдат изслушани, накратко казано ако към тях се прояви любов.

Хората не се привличат ако се бориш с тях, за да им докажеш, че не са прави. Те са притеглени от грижата за техните души.

Когато Исус възкръсна Той срещна учениците си пред Неговият празен гроб и в града, където тълпата все още гонеше, преследваше и мразеше Неговите последователи.

Светът е пълен с опасности, ненавист и войни, Но Исус каза на тези, който Го обичат: „Не бойте се“.

Той идва при теб в болницата, по време на семейна трагедия, при неочаквана катастрофа в бизнеса ти или при физическа слабост.

Той каза:

„Не се страхувайте. Аз съм жив и дойдох, за да ви помогна. Кръстът разкрива, колко дълбока е Моята любов, а Възкресението – колко безгранична моята сила. Никога нищо не ще те отдели от Мен“.