Антон Рубинщайн бил изключително стриктен и взискателен към своите ученици. Веднъж той спрял един ученик, който свирел един от етюдите на Шопен.
– Скъпи мой, – мрачно казал Рубинщайн, – така може да свирите само на рождения ден на баба си. При мен, бъдете така любезен, да работите с пълна отдаденост, като истински музикант, а и мой ученик!
Младият човек започнал да свири отново. Антон Григориевич бил отново недоволен и го прекъснал.
– Кажете ми, баба ви жива ли е? – поинтересувал се Рубинщайн.
– Не, тя умря…..
– Често ли й свирехте на пияно? – още по-сурово го запитал Рубинщайн.
– Да, често й свирех…..
Рубинщайн тежко въздъхнал:
– Сега напълно разбирам, защо бедната жена толкова рано е напуснала този свят….

Веднъж учениците дошли при учителя си и го попитали:

– Защо лошите наклоности лесно се усвояват от човека, а добрите трудно и си остават негови слабости?

– Какво ще стане ако здравото семе се остави на слънце, а болното се зарови в земята? – Попитал учителят.

– Доброто семе оставено без почва ще погине, а болното заровено в земята ще порасте и ще даде лош плод, – отговорили учениците.

– Така постъпват и хората. Вместо тайно да вършат добро и дълбоко в душата да растат добри начални познания, те ги оставят на показ и ги губят. А своите грехове и недостатъци, за да не ги видят другите, ги крият дълбоко в душата си. Там те растат и поразяват човек в сърцето му. Но вие бъдете мъдри!

Учениците не разбирали, защо учителя им одобрява идеята за религиозното възпитание на младежите.
Веднъж го накарали да обясни гледната си точка.
Той им казал:
– Ваксинирайте юношата и ще го спасите от истинско заболяване, когато стане по-възрастен.

Веднъж група ученици помолили еди отшелник да им предаде урок разкриващ дълбока мъдрост.
Той се съгласил и ги помолил да уловат няколко паяка.
Хванатите паяци отшелникът пуснал в пещерата си. След няколко дена всичко било покрито с паяжини изтъкани вертикално.
След известно време в ъгъла на пещерата той видял паяжина, която била хоризонтална.
Отшелникът повикал учениците си и им показал паяжината.
– Запомнете, под ударите на житейските ситуации оцелява само този, който не следва сляпо традициите и обичаите, – казал отшелникът, – а търси творчески решения и слуша съветите на сърцето си, дори и да се различават от тези на мнозинството.

Веднъж учениците дошли при учителя си и го попитали:
– Защо лошите наклонности лесно се усвояват от човека, а добрите трудно се придобиват и остават нестабилни в него?
– Какво ще се случи, ако здравите семена останат на слънце, а болните се заровят в земята? – попитал учителят.
– Добрите семена останали без почва ще загинат, а болните ще пораснат и ще дадат лош плод, – отговорили учениците.
– Така постъпват и хората. Вместо да правят тайно добри дела и дълбоко в душата им да растат добри кълнове, те ги остават на показ и така ги губят. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и унищожават човека в самото му сърце.