Защо хората страдат и защо много молитви сякаш остават нечути? Успокоявам се с това, че не съм сама в мъката и болката си.

Исус, Чиято душа беше „прискърбна до смърт“ търсеше утеха в молитва към небесния Отец. По-късно Той извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?“

Нашият Спасител познаваше самотата, болката, тревогата и страха.Той изпита цялото страдания на кръста.

За това не бива да се притесняваме, че тези емоции са ни присъщи и имаме нужда да ги изразим. Те не правят вярата ни по-слаба, но доказват, че сме човеци.

Изисква се смелост да приемем страданието, но чрез него ставаме по-силни.

Ще дойде време, когато ще бъдем с Бога и няма да скърбим, защото там няма да има смърт, плач и болка.

До тогава нека да виждаме, които страдат и да облекчаваме товара им, а след това заедно с тях да пребъдваме в молитва и насърчение.

Стоил израстна в семейство, в което се говореше за Божията любов, но повече се наблягаше на гнева.

Още от ранните си детски години той чуваше:

– Какво правиш? Бог ще те накаже за това!

Някои от тези забрани му изглеждаха необосновани, но той уважаваше родителите си и по-възрастните хора и не смееше да им противоречи.

В църквата в която ходеше, на Стоил му бе трудно да приеме Бога като любящ баща.

Един ден, когато четеше от Библията си, на Стоил му направи силно впечатление в Софония 3:17 изразът „ще се развесели“.

Стоил вдигна глава и закрачи нервно напред назад.

– Какво излиза? – попита той. – Бог се весели за мен.

Стоил си спомни радостта на баба си и дядо си, когато виждаха тях, техните внуци.

– Тази спираща дъха радост, – каза си Стоил, – извира от една безусловна любов. Ако аз, който съм човек, мога да изпитвам подобна любов, колко по-силна е Божията любов към нас! Нали ние сме неговите деца.

Стоил изведнъж смръщи вежди, вдигна показалеца си тавана и продължи размишленията си.

– Ами ако човек се почувства необичан и нежелан?…… Само човеците могат така грозно да отблъснат и отхвърлят някого, но Бог ни обича и се радва за нас. Това е истинска утеха.

Мислите в главата на младежа течаха много бурно.  той бе открил нещо ново, което силно го бе развълнувало.

– Не бива да съгрешавам, – каза си Стоил, – но не за това, че ще бъда наказан, а защото ще се наруши общението ми с Бога. Божията любов е нещо реално, което не бива да се отхвърля и пренебрегва.

Исус знаеше, че страхът заплашва Неговите последователи. Но каква утеха са били за тях думите Му : „Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века“.

Живеем в опасен свят, в който много неща могат да ни изплашат.

Бог никога не е обещавал да ни избави от всички опасности в живота. Но въпреки тези опасности Той е обещал да бъде с нас и да ни помага да ги преодоляваме.

Пътят на вярата не заобикаля мрачните места, а ни превежда през тях.

Денят беше горещ и добавяше още по-голямо напрежение в неделния следобед. Страхил не бе на себе си. Колата му навлизаше в едно малко градче, а облаци от пушек излизаха през скъсания маркуч.

Той нямаше никакво време за губене. Пътуваше към големия град, където го очакваше новото му работно място. Щеше да бъде главен готвач в един доста реномиран хотел.

Докато паркира, собственикът на паркинга видя какъв беше проблема на колата и му предложи.

– Мога да ви подменя маркуча, но трябва да почакате около 15 минути.

Докато съпругът ѝ поправяше колата, съпругата му попита Страхил:

– Накъде сте тръгнали?

– Отивам в големия град. Там ще бъда назначен за главен готвач в един хотел.

– Хубаво ли е да си готвач? – попита жената

– Всеки, който обича такава работа, позицията главен готвач е страхотна награда за него.

– Дъщеря ни се отказа да учи в колеж, – сподели с тъга жената. – Поиска да завърши кулинарно училище и да стане готвач.

Изведнъж Страхил усети, че у жената настъпи мир.

„Изглежда се е притеснявала за избора на дъщеря си, – помисли си Страхил. – Сега навярно е разбрала, че дъщеря ѝ е постъпила правилно. Вероятно с опитностите си, които споделих с нея, съм и донесъл мир и спокойствие, относно това, че дъщеря ѝ е пожелала да стане готвачка“.

От тогава Страхил бе много внимателен при срещата си с други хора, защото можеше да даде утеха и мир на някой, който се нуждае от помощ.

Докато на неговата нужда бе отговорено,Страхил успя да помогне на една огорчена майка, за която изборът, на дъщеря ѝ бе грешен.

Учим се да живеем, т.е. да обичаме.

В утробата на майката тялото на детето се изгражда за земния живот.

Сега ние готвим душите си за вечността. Покаяние и новорождение са първите стъпки. После идва любовта към Бога и човека.

За това да не се оплакваме от трудностите. Да не роптаем против непоносимия съсед. Да не се дразним от досадния колега. Да не се ужасяваме от ужасния квартирант и дребнавата хазайка. Те са допуснати в живота ни, за да се научим истински да обичаме.

Това е задачата ни. Любовта към ближния се предхожда от усилия, които са само приготовление за това.

Исус разделя хората на спасени и погинали. не става дума за престъпление или срамен грях.

Исус ни пита: Обичате ли ближния? Блажени са любещите! Те са спасени. Горко на нелюбещите! Очаква ги гибел.

Не трябва да пропускаме ден, без да проявим любов, без да кажем блага дума. Нека вливаме радост и утеха в наранените сърца.

Не можем да вършим добро, без да обичаме, но не можем да обичаме и да не вършим добро.